По време на лятната си почивка много българи и чужденци се насочват към родното Черноморие. Наричано някога „Червената ривиера“, то предлага много атракции и възможности за добре прекарано време.
Макар градовете по крайбрежието и морските ни курорти сериозно да са променили своя облик заради застрояването, то много от забележителностите в тях са останали почти непроменени.
Варна, където централната част е запазила автентичния си облик почти напълно, е пример за това. Като изключим малко повече от двадесет съборени стари сгради, на мястото на които днес има модерни архитектурни решения, всичко е почти непокътнато.
В следващите редове ще направим обиколка на най-емблематичните архитектурни места в морската столица на България. Ето топ 5 на архитектурните забележителности във Варна!
Катедралният храм „Св. Успение Богородично“
Това е най-големият християнски храм във Варна. Намира се на запад от ж.п. гарата в града. От железопътната гара до катедралния храм се стига пеша по ул. „Преслав“- старата главна улица на Варна, на която се намират едни от най-красивите сгради от кр. XIX и нач. XX век.
Идеята за издигане на представителен храм във Варна датира от 1879 г. При свое посещение в града княз Дондуков-Корсаков води разговори за издигане на нова църква, която да бъде главна в населеното място. Първият камък е положен през 1880 г., а строежът е завършен през 1886 г., когато е отслужена първата литургия в катедралния храм „Св. Успение Богородично“.
В притвора на храма са изографисани ликовете на Кирило-Методиевите ученици. Пак в притвора са и касите, на които се продават свещи, икони, кръстове, а служителките записват за кръщение. Свещите се палят в големи сандъци, които имат гръб и таван. Стенописите са реставрирани преди няколко години и цветовете им са все още ярки – такива, каквито са били при зографисването на църквата.
Куполите на катедралата във Варна са покрити със златни листове, тъй като оригиналното покритие бе патинирало. Фасадата на проектирания от руски архитекти катедрален храм е почистена преди няколко години от налепи и други замърсявания и все още изглежда добре.
Катедралният храм „Св. Успение Богородично“ е сред задължителните спирки за повечето туристи, посещаващи Варна и най-посещаваният от варненци храм.
Сградата на ДТ „Стоян Бъчваров“
До градския театър се стига, ако се обърнете с гръб към входа на катедралата и тръгнете направо, преминавайки през близкия подлез. А ако вървите по ул. „Преслав“ до катедралата, не може да не сте забелязали вляво една голяма, боядисана в червено сграда. Това е градският театър, за който варненци са събирали пари от дарения, а преди да бъде построен, градската управа е събирала от търговците по 10% от цената на всички продадени хлябове във Варна, за да се съберат парите, необходими за издигането на театъра.
В него се помещават както театралната трупа на града, така и оперния състав на Варна. Фоайето е украсено с фрески, вдъхновени от гръцката митология. В него са разположени две каси – една – за театралните и една – за оперните спектакли. Във вътрешността си сградата на варненския театър има партерен етаж и балкони. Столовете, както и стените на балконите са тапицирани с червен плат, а над тях висят стъклени полилеи.
Фонтанът пред театъра
Наскоро обновен, фонтанът пред театъра привлича посетителите на града, тъй като водните стри, излизащи от дъното му, сменят своята височина и посока. Нощем фонтанът свети с различни светлини, а понякога от него звучи музика и затова отскоро е наричан пеещ. Преди градския фонтан имаше квадратна форма, но днес е кръгъл, какъвто е бил през 60-те и 70-те.
Фестивален и конгресен център (ФКЦ)
Ако вървите по главната улица „Княз Борис I“ и се отклоните при „Мак Донълдс“ на Севастопол по пешеходната част на бул. „Сливница“, където през август се провежда „Алея на книгата“, ще стигнете до Фестивален и конгресен център-Варна.
Сградата на ФКЦ е модернистична, тя е еманация на късната българската социалистическа архитектура. Автор на комплекса е арх. Косьо Христов. Конструкцията, която е стоманена, е открита през 1986 г. Първоначално ФКЦ носи името на Людмила Живкова, но по-късно то е премахнато от наименованието на културната институция и днес тя се казва „Фестивален и конгресен център-Варна“.
Сградата на ФКЦ разполага с 11 зали, които са различни по големина, брой места и предназначение. Най-често събития се организират в „Зала 1“, която е най-голямата в комплекса и „Зала Европа“.
Във ФКЦ е разположена една от най-големите книжарници във Варна. В сградата на комплекса има още ресторант и бар, който по време на филмовите фестивали се използва и за организиране на пресконференции.
Фестивалният комплекс е домакин на прояви от музикалния и театралния фестивали „Варненско лято“, както и на филмовите фестивали „Любовта е лудост“, стартирал през 1993 г. и „Златна роза“, датиращ от 1961 г., както и на Международния фестивал на анимационния филм. В залите на комплекса има редовни кинопрожекции и театрални представления, които са обявени на афишите на входа на сградата.
ФКЦ е разположен през входа на Морската градина, а до него е известният на варненци слънчев часовник.
Старите морски бани
По протежението на близо половината от морската ивица на Варна, на изток от входа на Морската градина, по стълбите надолу от ФКЦ, са разположени старите морски бани, които приличат на дълга стена с прозорчета. Днес в тях няма съблекални, както е било някога, но за сметка на това са разположени няколко заведения, сред които „Морска тераса“ и баровете „Кубо“ и „Ментол“, последният от които е известен с хубавия си алкохол и концертите на живо.
Морските бани, които днес се намират край плажа, са открити през 1926 г., на мястото на старите дървени съблекални. Наскоро баните бяха реставрирани и обновени.