Света Анастасия е родена през III век. Тя била дъщеря на знатен и богат римлянин, но оставила светския живот, за да се грижи за бедните и затворниците, да облекчава участта на страдащите за Христа.
На затворниците Анастасия е носела храна и дрехи, а на просяците е давала хляб. Лекувала е болестите на болните и превързвала кървящите рани на ранените.
Била подложена на различни мъчения заради вярата и делата си. Била осъдена на смърт и изгорена през 290 г.
По-късно мощите и били пренесени в Цариград.
Света великомъченица Анастасия е покровителка на аптекари и лекари.
Празникът на света Анастасия е разпространен главно в Родопския регион. В народните представи на българите светицата се е превърнала в своеобразно олицетворение на смъртта, затова свързват деня с персонифицирана представа за смъртта – Нашташа или света Чьорна.
Вярва се, че ако в някоя къща не се празнува денят на света Анастасия, непременно в нея ще се случи нещастие. Жените не бива да захващат никаква домашна работа, защото света Чьорна ще почерни дома на тази, която преде, тъче или пере.
Според народното поверие, ако на 22 декември времето е хубаво, през юни ще е суша, а ако вали – и през месец юни ще вали. Времето на следващия ден определя по същия начин времето през юли.
Имен ден празнуват днес имената Анастасия, Ася, Сийка, Сия.
