За конете е писано и говорено толкова много и въпреки това тези животни винаги заслужават внимание. По света съществуват различни породи коне с различно предназначение. Едни са буйни и възпитавани да бъдат състезатели, други – да носят тежки товари и не на последно място са тези, които са помощници при отглеждането на големи стада добитък.
Тези, последните, ги знаем от уестърните, където винаги конят играе, ако не първостепенна, то важна роля. И до днес в Америка и Австралия хора на коне се грижат за огромни стада, възседнали кон. Тези коне не са състезателни и не могат да бъдат. За да вършат тази работа, трябва да бъдат търпеливи и кротки. Фермерът не може да си гони коня по ливадите или да не го намери там, където го е оставил.
Какво представляват тези коне, чиито първообраз идва от дивите мустанги? Това може да се види и у нас. Мястото е на едни южни склонове в полите на Витоша. Гледката е прекрасна. Тучни зелени ливади и на тях, за да е картината още по-красива, кротко пасат прекрасни коне. Белите петна по тях са нещо като допълнение на небето, върху което се реят купести бели облаци.
Това не са обикновени селски коне, които са с неясен произход. Повечето от тези коне са с ясно родословно дърво и са от породите paint horse, kuoter horse, appaloosa. Това са наследници на легендарните мустанги.
Стадото е разделено на две. В едното са мъжките, а в другото са кобилите. Впечатляващо е, че жребците са кротки, а когато влезеш между тях, единственото, което правят, е да любопитстват. Не може да усетиш никакво напрежение. Тук цари чудесна и спазвана йерархия и спорове за лидерство няма. Това ми казва Мартин Бехал, който заедно със съпругата си отглеждат тези породи коне у нас.
Пристигнали са от Чехия и вече пет години не само отглеждат тези коне, но обучават хора на езда. За тях България е страната с чудесни дадености. Те не просто отглеждат конете, но го правят по възможно най-естествения начин. Конете живеят навън целогодишно. Не се подковават, а при езда не се използват поводи, при които в устата на коня се вкарва познатият ви метален водач. Никой не обича в устата си метал, а поставянето на подкови е вредно за конете. Така Мартин обяснява пред бТВ този подход.
Според него отглеждани в максимално естествени условия, конете боледуват по-малко и живеят в хармония. Той е категоричен, че дори студената зима не е проблем за конете и описва как те много добре знаят при виелица да се подредят и къде да бъдат малките кончета.
Той разпалено разказва как по-възрастните учат малките кончета да се справят със замръзналите потоци, за да стигнат до важната за тях вода. Естествено помощ е необходима не само като допълнителна храна през зимата, но и с важната сол и микроелементи. За отглежданите от него коне той казва, че опитоменият мустанг е най-удобният кон за езда. Той го сравнява с луксозна лимузина и всеки може да се убеди при дългите походи, които те организират.
За конете Мартин говори без да спре и е трудно да се разкаже всичко. Особено разпалено говори за възпитанието на конете. Той-смята, че стигнели се до конфликт между ездача и коня, това означава допусната преди това грешка във възпитанието и да биеш коня, за да изпълни нещо, е груба грешка. Той смята, че конят ще изпълни всичко, което му се струва опасно или непривично, ако му дадеш пример.
Ако покажеш на кончето, че ти можеш да пресечеш реката, и то ще те последва. Така обяснява той взаимоотношенията и дори кара коня да легне до него. Няма грубост или принуда. Той дори го прегръща в това непривично за коня положение.