Благодарение на добрите приходи през първото шестмесечие на годината, Националният исторически музей /НИМ/ разширява постепенно археологическата си кампания. След крепостта Белоградец, Ивайловградско, НИМ ще започне и разкопки на крепостта Букелон край село Маточина – на няколко десетки метри от турската граница.
По време на Студената война цялата зона наоколо бе минирана и археолозите, а и не само те, нямаха достъп до крепостта. А тази крепост е изключително важна. Крепостните стени са заемали обширно плато на един от граничните хълмове с Византия.
Очевидно е била средищна крепост, седалище на военно-административен управител на крепостта, тъй като има огромен донжон /феодален замък/, запазен на височина от 18 метра.
Крепостта, от която за съжаление са запазени само основите под земята, е смятана за команден пункт на кан Крум в 813 г. преди победната битка при Версиникия и на цар Калоян в 1205 г. преди битката при Адрианопол. Смята се, че тук е преспал за първа нощ като пленник император Балдуин. Ако въобще е можел да спи…
Букелон се споменава за последен път в 1328 г. По това време Букелон е в границите на Византия и е превърнат в средище на ловните полета на император Андроник III Палеолог. Българският цар Михаил Шишман е съпруг на сестрата на императора – Теодора, преди това съпруга на цар Светослав Тертер /1300 – 1321 г./. Между двете държави цари безметежен мир. Неочаквано византийският флот превзема Созопол. Императорът се оправдава пред шурея си, че созополските гърци, мнозинство от населението в града, поискали да живеят във Византия. Нямало да разширява настъплението, това не означавало война и прочие бла-бла.
Михаил Шишман бил сравнително кротък човек. Преценил, че ако вдигне армията и атакува добре укрепения почти островен град, ще загуби 2 – 3000 войници. Струва ли си животът на толкова българи за един богат, все пак, но малък град и бил склонен да се примири. Царкинята обаче побесняла и казала, че е въпрос на престиж за България да си върне Созопол.
Теодора подсказала на Михаил Шишман как да избегне големите загуби при щурм на Созопол. Предложила му българската конница да завладее Букелон и с преговори да го обмени със Созопол. Въпросът с престижа сега щял да застане пред императора.
Така и станало. Един конен български полк разгромил незначителната стража при Букелон, изпил запасите на отлежало вино от избата на императора, избил и изял голяма част от елитните животни. Императорът се съгласил на преговори и обменил Созопол за Букелон.
Разкопките ще се ръководят от гл. асистент д-р Мариела Инкова, една от най-добрите археоложки на НИМ.
Националният исторически музей призовава все повече посетители да посещават НИМ – всяка визита фактически е патриотичен принос в проучването и реставрацията на нови старобългарски крепости и манастири като Букелон и Белоградец.