Колко българи получават пенсии от чужбина?

freeimages.com

Това са хора, които са работили зад граница и взимат пенсии на база на международни спогодби и европейски регламенти.

Точният им брой е 26 757 българи. Те получават пенсии от чужбина, показват данни на НОИ за 2014 година.

Най-много са българите с чуждестранни пенсии от Германия, Гърция и Испания, пише в. „Монитор“.

През 2014 година средният размер на българската пенсия на гурбетчиите е бил 193,80 лв.

Това е сумата, която се изплаща само от НОИ, а останалите средства, натрупани от осигуровки в чужбина, се изплащат от местния осигурителен институт. В сравнение с 2013 година парите за старини на трудилите се зад граница, изплащани от НОИ, са се увеличили с 12,8 лв.

От осигурителния институт отчитат и ръст в броя на българите, които получават пенсии от чужбина. За една година те са се увеличили с 2848 души. От 2007 година, когато България стана член на ЕС, броят на хората с пари за старини по международни спогодби е нараснал 3 пъти.

Все повече хора се интересуват от това как да получат пенсия от друга държава, в която са работили, обясняват пенсионни консултанти. Според европейските правила НОИ признава осигурителния стаж на нашенците, натрупан в страните от ЕС и в държави, с които страната ни има подписани спогодби, но не и осигурителния доход.

Така, ако една жена има 25 години трудов стаж у нас и още 10 години в друга страна от ЕС и е навършила 60,8 години, тя ще получи пенсия от НОИ, но размерът й ще зависи само от осигурителния доход за тези 25 години труд у нас. Доходът от останалите ще има значение при отпускане на пенсия от държавата, в която се е осигурявала.

За да получат пенсия от чужбина, българите трябва да отговарят на местните условия за излизане в заслужен трудов отдих. В Германия например пенсионната възраст и за двата пола е 65 години. Така ако една българка е работила и в Германия, ще получи пенсия от НОИ, след като навърши 60,8 години, а германска, след като чукне 65 години.

При навършване на нужните години и стаж да пенсия трудещите се трябва да подадат заявление за отпускане на пари за старини в НОИ и в съответната социална служба в страната, в която е работил. През последните години все повече нашенци в предпенсионна възраст стягат куфарите за чужбина, с цел да натрупат няколко години труд зад граница, който след това ще им осигури и втора европейска пенсия. В същото време все повече европейци от третата възраст избират България, за да изживеят старините си.

За последната година и половината около 500 италиански пенсионери са имигрирали в България. Това показват данни на италианско-българска фондация, която подпомага настаняването на чужденците у нас.

Основната причина за миграцията на пенсионерите от Апенините е евтиният живот у нас. Възрастните италианци признават, че с пенсия от 1500 евро трудно оцеляват в родината си. Освен евтиния живот, България привлича южняци от третата възраст и с факта, че страната ни е една от малкото в ЕС, в която парите за старини не се облагат с данъци. В Италия всички доходи, включително и пенсиите се облагат с между 25% и 35%.

Според европейското законодателство граждани, които живеят в друга старана – членка на ЕС, над 6 месеца се облагат по местната данъчна система. Така пенсионерите от Апенините, които имигрират у нас, избягват налог върху парите им за старини. По този начин спестяват средства, с които подпомагат безработните си роднини в Италия.