Начало Made in BG Андреевден е! Денят започна да расте с едно зърно

Андреевден е! Денят започна да расте с едно зърно

0 Коментар

Последния ден от ноември Българската православна църква отбелязва паметта на Св. апостол Андрей Първозвани. Той е брат на Св. апостол Петър. Той е наричан още Първозвани, понеже пръв сред дванайсетте апостоли е повикан да тръгне след Исус Христос. Когато апостолите тръгват по света да проповядват словото Божие, Андрей се отправя през Гърция, по нашите брегове на Черно море и стига до Грузия и Скития, като спечелва нови последователи на християнството. Умира в гръцкия град Патра, разпънат на кръст, с формата на буквата Х, наречен по-късно в иконографията “Андреев”.

Св. Андрей се счита за апостол на православните християни, защото ръкополага първия епископ в Константинопол – апостол Стахий. През ІV век мощите на св. Андрей са поставени в цариградската църква „Св. Апостоли“. През ХІІІ век обаче кръстоносците ги пренасят в италианския град Амалфи, където почиват и до днес.

Андреевден

Според народното поверие на 30 ноември българите празнуват Андреевден или Мечкинден

Вярва се, че от този ден денят започва да расте, колкото едно зърно. С тази традиция се свързва и обредната практика в навечерието на този празник да се варят в ново гърне различни зърна – жито, грах, царевица, боб, леща и др., за да наедряват.

Вярва се още, че светецът прогонва зимата и дългите нощи. По българското Черноморие той е почитан наравно със Свети Никола като повелител на бурите, а в Югозападна България съществува поверие, че Свети Андрей е баща на Свети Никола.

В Северна България на този ден празнуват в чест на мечките, като се вярва, че св. Андрей е техен господар. Според народното предание светецът победил мечката, впрегнал я в рало и изорал земята. По тази причина от свареното вариво (най-често царевица) се хвърля в комина с думите: „На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш човеците и стоката!“

В българската традиция мечката е символ на плодовитост и раждаемост

Това обяснява забраната младите булки да не работят на празника. Косъм от мечка използвали за лечение на уплах. Най-често плащали за малко от козината на дресираните животни, с които мечкари обикаляли селата до късна есен. Посещението на мечкаря и мечката се смятало за добър знак – ще има дебел сняг, добра реколта и здраве за хора и животни. Хората плащали на мечкаря „да ги погази мечката за здраве“. Мечка и мечкар има и сред персонажите на кукерски игри и карнавални обичаи.

Народът казва, че мечка се убива само, ако е станала стръвница. Иначе тя е най-силното животно и от нея се боят дори вълците. Разбира се, никой не би искал да го срещне мечка в гората. Затова има и един фолклорен анекдот. Една баба предложила на селянин да му бае, за да не го закача мечка, ако го срещне. А той отвърнал: „По-добре, бабо, побай ми да ме не срещне!“

Големият български етнограф Димитър Маринов пише, че в отделните краища на България съществували различни обичаи, които не са общи. Например в Новозагорско на този ден правели пуканки и варели жито – също наречено за мечката и за берекет.

На други места варели само жито и раздавали на роднини и съседи

В някои селища в Тетевенско, освен царевица, в гърнето слагали плодове – круши, сливи, тиквени семки…

В Панагюрище пък, докато хвърляли “из комина“,  викали: „Да си здрава, Баба Мецо!“ На някои места на този чистели житото, което по-късно трябвало да бъде смляно – за да е едро житото и да дава повече брашно.

На 30 ноември своя имен ден честват Андрей, Андрея, Андриан, Андриана, Първан … На гръцки Андрей означава смел, мъжествен, доблестен. Затова празнуват и хората, носещи имената Храбър, Храбрин, Храбрина.

Печели пари през свободното време
0 Коментар
0

Подобни публикации

Оставете коментар

* Използвайки този формуляр, вие се съгласявате със съхранението и обработката на вашите данни от този уебсайт.

Този уебсайт използва "бисквитки", за да подобри вашето преживяване и стриктна политика за поверителност при обработка на Вашите лични данни. Приемам Политика за поверителност