Лозен – това е най-голямото село в България. Разположено е съвсем близо до София, което го прави много удобно за модерните и млади българи. Селото предлага и идеална възможност за хубава разходка през почивните дни.
В Лозен е разположен Лозенският манастир. Само ва 4 км от селото, в склоновете на Лозенската планина, това място ще ви омагьоса.
Лозенският манастир „Св. Спас“ е построен през Втората българска държава и е представлявал най-източната обител от възникналия през 13 век около София манастирски комплекс Мала Света гора. След превземането на София от османците през 1382 г. манастирът е плячкосан и разрушен.
През 17 век Лозенският манастир е възобновен, като за това свидетелстват два писмени паметника – приписки към Германския сборник, оставени от Граматик Никола (1671 г.) и една бележка от месецослов-пролог (1694 г.). От тях научаваме, че в манастира са се помещавали училище и книжовна и калиграфска школа.
След участието на лозенските монаси във въстанията през 1737 г. Светата обител е отново опожарен и запустява. През 1821 г. Лозенският манастир е издигнат отново върху старите си основи, като тогава е изградена и сегашната църква.
Манастирът е бил средище и на националноосвободителното движение, като в него е отсядал Васил Левски
До 1900 г. Лозенската обител е била мъжки манастир, но след това се преобразува в девически. Днес е действащ и е обитаван от две монахини, послушницата Кристина и стогодишната игуменка майка Доменика.
Съборната църква е построена през 1821 г. и представлява еднокорабна, едноапсидна сграда с три купола върху високи осемстенни барабани. През 1847 г. храмът е изписан със средствата на отец Кирияк от Враца, който по това време е и игумен на манастира.
За втори път църквата е изографисана през 1869 г. от Никола Образцописов и учениците от Самоковската художествена школа Христаки Захариев и Димитър Христов. Наред с традиционните евангелските сцени („Рождество Христово“, „Влизане в Йерусалим“, „Разпятието“, „Възкресение“ и др.), присъстват още образите на Кирил и Методий, княз Борис, Иван Рилски, Евтимий Търновски, Никола Нови Софийски, Георги Нови Софийски, Онуфрий Габровски, Константин Софийски, Св. Петка и Св. Неделя.
Интерес представляват и портретът на игумен Кирияк от 1868 г. и иконата на сръбския княз Владимир Дуклянски, който е бил женен за дъщерята на цар Самуил, Косара.
В последните години са реставрирани част от сградите в Лозенския манастир, включително и стария олтар, който съдържа икони от периода 1850 – 1890 г.