Български билкар намира лечение за рядка болест

Паоло Мацарело е невролог и професор по история на медицината в университета в Павия, град в Северна Италия. Пристига за първи път в страната ни през 2011 г. и тръгва по следите на български билкар, който прави важно откритие за медицината през 30-те години на миналия век.

Иван Раев намира лечение на симптомите на страшната за времето болест летаргичен енцефалит, от която е описана световна епидемия след Първата световна война. Тя взима десетки хиляди жертви в цяла Европа. И до днес летаргичният енцефалит е една от неразрешимите загадки в историята на медицината.




Още като млад специалист, през 80-те години на ХХ век проф. д-р Мацарело научава за българския лечител и неговото откритие. Идеята да събере информация и да разкаже за патологията на заболяването и откривателя на лек за него, тлее няколко години, докато не решава да тръгне за България в опит да се запознае отблизо с интересната история на Иван Раев.

Така пише книгата си, посветена на българския лечител, която е наречена „Билката на кралицата“, издадена и на български. Той описва съдбата на Иван Раев, роден през 1876 г. в Сопот в бедно семейство на тъкач. Баща му предава интереса си към планинските билки. Раев е пастир и започва да експериментира върху болни животни. За кратко време става търсен народен лечител и продавач на билки.

Раев обаче иска да учи още за билките и заминава за Константинопол (Истанбул), попада при стар религиозен медик мюсюлманин, който го посвещава в тайните на природните лекове. След 5 години, връщайки се в родния Сопот, той се отдава на народната медицина. Става известен освен като билкар и като зъболечител в града, а хората го заобичли и заради факта, че често не искал да му плащат за услугите.

Проф. Мацарело описва как Раев открива лечение за болестта летаргичен енцефалит с билката беладона, благодарение на млад заболял мъж в Сопот. Умело преплита в книгата си факти от световната и българската история на медицината. Интересна е историята на разпространението на лекарството на Иван Раев в Италия и цяла Европа, осъществило се със съдействието на кралица Елена Савойска (от черногорски произход), за което Паоло Мацарело разказва в интервюто.

Професорът е автор на няколко книги по история на медицината, издадени в Италия. Надява се дори на филмова продукция за историята на Иван Раев и откритието му. Често разказва на студентите си за българския народен лечител. „Ако бях студент сега, щях да разработя дипломната си работа върху тази история“, категоричен е той.

Опитите на Мацарело да се свърже с наследниците на Иван Раев неведнъж удрят на „камък“. „Помъчих се да ги открия при първото ми идване в България, но не можах. Пристигайки в гр. Шипка, се настаних в хотел и случайно разбрах, че собственикът му е син на съученик на Иван Раев.

С него открихме гроба му, потънал в трева, но ме утеши фактът, че всъщност гробът на лечителя е обрасъл с билки. За мен беше много важно да видя къде е погребан този човек. Интересното е, че до паметната му плоча е издигната колона, изографисана с билката беладона“, разказва той.

„Преди години един мой преподавател и професор по неврология в университета в Павия ми разказа историята, че след Втората световна война в града е имало голямо отделение в болницата за лечение на болни от летаргичен енцефалит. Тези пациенти са лекувани с български медикамент, който е донесен в Италия от кралица Елена Савойска. Това постави началото. Професорът ми не знаеше повече за историята и тогава започнах да търся научна литература още от 30-те години по случая. Така стигнах до името Иван Раев, абсолютно неизвестено в Италия. Преди 7 г. реших да задълбоча изследването си, защото този човек бе открил нещо от голямо значение за времето си. Така започнах да търся научна литература, намирах по малко информация, но името на Иван Раев винаги я съпътстваше, дори в английските, френските стари медицински списания. Това ми подсказа, че през 30-те години този човек е бил доста известен в нашите научни среди“, разказва Мацарело пред в. „Дума“.

Разкрива и какви са симптомите на болестта: „Епидемията от летаргичен енцефалит се разразява веднага след Първата световна война, заедно с епидемията от испански грип. Но това са две коренно различни болести. Първата докарва болните до състояние на летаргия, продължителен сън. Болестта е имала три разновидности. Първата е, че пациентите са умирали по време на съня си, втората е, че при събуждане са имали признаци близки до болестта Паркинсон. Третата е, че след събуждането са изглеждали напълно здрави, но след 5-6 години, дори 10 години, отново развиват болестта. При всичките три разновидности болестта е завършвала с летален край. А през фазите й хората са били като „живи“ трупове, неподвижни, със силни конвулсии на мускулите им и с неистово треперене на цялото тяло. Тази болест буквално е препълвала всеки ден болниците в цяла Европа.“

Откривателят на лекарството за летаргичния енцефалит Иван Раев не е бил медик, а пастир. Намира лечението по интуиция, като използва билката беладона. Но историята й, започва от Средновековието, когато е била използвана от т.нар. по онова време вещици. Медикаментът не е лекувал болестта, а симптомите. Има филми, в които се вижда как абсолютно неподвижни болни след първите приеми на неговото лекарство започват да сядат, а след време се изправят и прохождат. Изчезват също онези чудовищни конвулсии на тялото. Това е нещо подобно на инсулина за диабетиците – лекува симптомите, а не болестта, но пациентите се чувстват добре.

А рецептата за това лекарство е следната: „Радев я е приготвял, като е слагал да заври за 13-15 минути половин литър сухо бяло вино заедно с 30 грама корени от беладона. След това е прецеждал отварата и е давал на болните по три-четири пъти на ден, в зависимост от стадия на заболяването. По-късно той добавя друга билка – блатен аир. Това се налагало, защото беладоната провокира изсъхване в устната кухина и липса на изпотяване. Прибавя също индийско орехче, за да предотврати гаденето. С други думи, той намира баланс между тези билки и така създава истинско лекарство, което е било най-доброто за времето си за това заболяване.
Опитвам се да популяризирам историята. Организирах няколко конференции по темата. Иван Раев трябваше да излезе от сянката си и да бъде представен на публиката. Един от най-известните италиански всекидневници „Il sole 24“ публикува статия за него.
Излязоха статии и във френски, английски, немски списания. Разбира се, от 1955 г. не е прилагано повече това лечение, защото както казах, епидемията е изчезнала. Оливер Сакс, английски невролог и писател написал книгата „Пробуждане“, по която по-късно е заснет филм с участието с Робърт Де Ниро и Робин Уилямс, също стига до извода, че лечението на Раев е единственото за болестта. През 70-те години на миналия век той изпробва върху пациентите с летаргичен енцефалит медикамента леводопа, за болестта Паркинсон, който и до ден днешен се използва. Болните обаче не реагират добре на лечението и то се прекратява. Така че, това наистина е било единственото лечение.

Летаргичният енцефалит (Encephalitis lethargica) е нетипична форма на енцефалит. Описана е за пръв път от невролога Константин фон Економо през 1916 г. и е наречена така, защото често заболелите изглеждат като статуи – не се движат и не говорят. Причинителят и точният механизъм на болестта са неясни. Проявява се със силна треска, възпалено гърло, главоболие, двойно виждане, забавени физически и умствени реакции, промени в ритъма на съня, кататония и летаргия. При остро протичане болните изпадат в будна кома. През 20-те години на ХХ век има световна епидемия от летаргичен енцефалит. Днес се наблюдават изолирани случаи.

Добави коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

×

Общ регламент за защита на личните данни

Във връзка с изпълнението и прилагането на Общ регламент относно защитата на данните (Регламент (ЕС) 2016/679), с който се определят правилата за защита на личните данни в държавите-членки на ЕС, може да се запознаете с новите правила на LittleBG за съхранение на бисквитки. Моля запознайте се с тях, за да продължите да използвате нашият уеб сайт.