Дамасцена – символът на България, за който цял свят ни завижда!

дамасцена, роза

С наближаването на месец май няма как да пропуснем да отбележим събуждането на природата, разцъфването и разлистването на дърветата, пробуждането и разцъфването и на красивите, радващи окото цветя.

И говорейки за цветя, не може да не споменем и розата, която се е превърнала в „кралицата на цветята”.




Един специален сорт роза намира дом в известната Казанлъшка розова долина – неповторимата роза Damascena (дамасцена) или т.н. маслодайна роза.

Но за да научите повече за нея, за розовото масло – добив, преработка и обработка, както и всички други процеси, свързани с производството му и оглеждането на маслодайната роза, посетете задължително Казанлък по време на ежегодния фестивал „Празник на розата”, който се провежда ежегодно през май.

дамасцена, роза

А за първи път гражданите на Казанлък го организират през 1903 г. В миналото честванията били посветени не само на красотата и цветята, но и на милосърдието. Организирали се изложби от рози и цветя, продавали се специално издадени картички с изгледи от Розовата долина на тема – розобер, традиционно производство на розово масло и др. Събирали се средства за бедни семейства, стари хора, сираци и за болните от туберкулоза.

Ново развитие Празникът на розата в Казанлък получава през 30 – те години на ХХ в. С откриването и пускането в експлоатация на подбалканската железопътна мрежа по време на Празника на розата се композирали специални влакове за посещение на Розовата долина. Издавали се специални билети с намаление, с които гражданите от различните краища на България можели да посетят Розовата долина по време на розобера, за да усетят ненадминатия и неповторим аромат на рози. Милосърдието отново била главна цел на организаторите на празника на розата. Определени суми са били предоставяни за издръжка на казанлъшки деца в софийски учебни заведения.

Празникът на розата в Казанлък е обявен за национален през 1971 г. с решение на Министерския съвет. Събитието се наблюдава на живо от повече над 70 000 гости и туристи.

Празникът е съпроводен и от Конкурс-спектакъл, наречен „Царица Роза“, който е спектакъл-дефиле на най- красивите и чаровни казанлъшки абитуриентки, които са част от гордостта и емблемата на града. По традиция с този спектакъл се открива Фестивалът на розата.

С атрактивността и емоцията си конкурсът се радва на голям интерес от страна на посетителите и гостите на града. От 2013 година конкурсът за избор на Царица Роза е патентован и е право само и единствено на Община Казанлък.

дамасцена, роза

Ритуалът „Розобер и Розоварене“ е кулминацията на празника и се провежда в последния неделен ден на вековния фестивал на розата. Розоберачи в народни носии, групи за автентичен фолклор, кукери и танцови състави огласят розовите градини и посрещат гостите на празника.

В плодородните розови градини те приканват гостите да наберат от цветето на боговете – маслодайната роза, да вкусят розово сладко и ликьор от рози. Избира се най-сръчната розоберачка, която получава награда за своята усърдност от самите стопани. Пресъздадени от професионални и самодейни фолклорни състави са ритуалите „Розобер“ и „Розоварене“. Розовото масло се вари в гюлпаната, а стопаните подаряват на гостите от току-що произведената розова вода.




Над 5 хиляди участници изобразяват различни моменти от историята и многоликата култура на Розовата долина. В пъстрото карнавално шествие се представят и емблематичните „нашенци“ от Чудомировите разкази – ненадмината кака Сийка, бай Ганьо, лъжлив Съби и други характерни образи от Розовата долина. Кукери гонят злото, а конниците пазят пъстрите редици на карнавалното шествие. В пъстри нанизи от шевици и гиздави носии, с песни и танци огласят града представители на различни фолклорни формации. Красота, изобилие от розов аромат и многолюдна тълпа, радващи се и веселящи се хора, преминава празника на розата.

По време на ежегодния Празник на розата градът сякаш разцъфва и разтваря прегръдките си, за топло посрещане на гости от близо и далеч. И като казваме далеч, наистина имаме предвид това. Празникът е изключително интересен за японските жители, които с нетърпение пристигат, за да се насладят на всеки един момент в града на розата. Около 500 японски туристи, ежегодно пристигат у нас специално за събитието.

Дали за да присъстват на розобера, рано сутрин или да посетят Казанлъшката гробница, открита случайно през 1944 година, етнографския музей, където се показват древните методи за извличане на розовото масло, както и стария бит на хората, за да се разходят из града и да си закупят ръчно изработени сувенири и бижута, да усетят емоцията от избор на Царица Роза, която ще гостува в страната им, но знаем едно, те пристигат от далечната страна на изгряващото слънце, за да се насладят на магията на фестивала.

За много чужденци розата е символ на България, макар че нейната родина е Иран. Днес обаче почитта на българина към розата все още е голяма. Цветето се е превърнало в символ на красотата в народното изкуство, съхранило непреходна естетика.

*Материалът е на Веселина Николова.

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *