Немислима досега находка в Мезек – музиката на траките!

Научен експеримент успя да изтръгне от гробницата в Мезек основните ноти на мистериите на траките.

С помощта на оперния бас Хари Драганов бяха засечени и измерени тоновете с необичайно и извънредно въздействие върху хората. Изследвайки акустиката на гробницата, учените стигнаха до немислима до този момент находка от древността – музиката на траките. Това е част от мултидисциплинарния проект Траките на БАН, а вие сте първите, които ще чуете мистериите на древна Тракия.




Живеят повече в митовете и легендите, и трудно и колебливо придобиват ясен образ, приемлив за учените.

Но сега, именно учените са готови да нахлуят и осветят най-мистериозната им и легендарна страна – музиката на тракийските мистерии. Смятат, че тя е запечатана в камъка и формата на тази гробница.

Убедени са, че този свещен храм ще им подскаже нотите. Имат и технологията, която ще даде нужното на науката.

Гробницата в Мезек за кратко е окупирана от мултидисциплинарен екип от акустици, физици, математици, траколози и оперен певец. Хари Драганов е живият инструмент, за да участва в експеримента прекъсва за кратко ангажиментите си в женевската опера. Но знае, че го чака невъобразимо преживяване.

Куполната гробница е строена между трети и четвърти век преди Христа. Изследвана още от Богдан Филов, за нея се знае, че е била използвана многократно за погребения.

„Можем да предположим с голяма доза истина, че точно тук е извършван обреда по обезсмъртяването. Задължително има припяван свещен текст. Цялата антична традиция говори за тракийската музика, говори за това че пеенето, мъжкото пеене и определени инструменти имат категорично място и са основен език във всички видове обреди“, обяснява пред БНТ проф. Валерия Фол – р-л на мултидисциплинарния проект „Траки“.




Хари Драганов дава знак на инженерите всеки път, когато усети, че с определени честоти и сила, гласът му събужда куполната зала. „Около мен цялото ми тяло поема силна клатеща вълна, просто усещам как нещо ме мести, на тези ниските точно на тази“, споделя оперният певец.

„Не знам специалистите как го наричат мистерии или нещо подобно, но определено е имало нещо тук, което е въздействало и с акустичните си особености на тези, които са го правили. Освен това ние тази акустика я измерваме обективно. И всъщност тази апаратура потвърждава това, което чувстват хората“, казва още проф. Тихомир Трифонов – акустик, Военна академия, В. Търново.

След много опити, на различни места, в пълна и празна зала, певецът и учените смятат че са открили гамата на това помещение. Или казано по друг начин – как жрецът е извиквал присъствието на божеството, за обезсмъртяването на владетеля.

„Има няколко тона, които са каквото вече споменах вибриращите в това пространство и те създават една поредица от интервали, които правят може би нов вид лад, който ние познаваме. Който трябва да се анализира аз не мога да кажа. Първият е например така, тук при нас вибрира цялото помещение. И другите ноти са това са трите ноти, които звучат най-отчетливо“, казва Хари Драганов.

Веднага след експеримента, подбраните тонове са плод единствено на субективните усещания на Хари. Но е важно и какво регистрира безпристрастната техника.

Записът, обаче, се нуждае от дълго пресмятане и анализ и резултатите ще закъснеят. Тествана през широкия диапазон в гласа на оперния бас, куполната зала разкрива и други детайли от мистериите в древността. Последователите на Орфей са имали добре школувани гласове и са пеели в ниските тонове.

„Сегашният опит, който имаме като изпълнители много повече се тачат високите гласове. Всеки гледа да пее високите тонове, те са тези които са брилянтни, тези тези са тези, които правят публиката да става и да аплодира“, заявява Хари Драганов. А проф. Валерия Фол потвърждава: „Да, ама то в казанлъшката гробница е нарисувано. Тръбачките има две жени, които свирят на тръби като тромпети и сочат надолу. И пръстите им са така подредени, че свирят ниски тонове“.

Гробницата на Севт, казанлъшката, тази в Старосел вероятно са чувствителни на други тонове И само едно мащабно изследване подобно на това ще даде възможност на учените да открият тракийския лад. Но за сега са си обещали друго. Ще се опитат да събудят залата с няколко гласа. Певецът подозира постигането на божествена хармония.

Ритуалите по обезсмъртяването са изпълнявани от трима, най-много петима. Не повече от 15 минути. Освен че няма достатъчно въздух, след 10 минути певецът се чувства смазан от вибрациите вътре.

Така експериментът даде прекомерно много. За мистериите, които до сега стояха заключени зад думите на античния автор – „Да затворим вратите за непосветените, тъй като знанието е сила.“




Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *