Какво са направили древните българи при потопа?

NOAH




Питали ли сте се дали българите са били в прословутия Ноев ковчег? Дали са успели да оцелеят след потопа?

Отговор на този въпрос дава директорът на Института по древни цивилизации Явор Шопов. Според него древните българи са били принудени да напуснат Балканите заради потопа. Няколко хилядолетия по-късно обаче се завръщат у дома, откъдето са тръгнали за голямото азиатско приключение, траяло няколко хиляди години.

Ученият достига до това заключение след генетически и антропологически изследвания на останки от древното неолитно и енеолитно население на полуострова. Резултатите показват, че 64,6 на сто от съвременните българи носят гените на неолитните земеделци на Балканите отпреди 8000 г. От това следва, че прабългарите, а не траките, са наследници на местното неолитно население, посочва Шопов.




Освен това ученият е на мнение, че първите земеделци от Плодородния полумесец се разселват и разнасят земеделската култура в Европа през Пелопонес, България и Румъния и след това отиват към Западна Европа.

Убедително е доказано и че съвременните българи са индоевропейци, но най-далечни от славяните (руснаците и поляците) и нямат никаква следа от тюркска кръв. Тези резултати еднозначно показват, че българите и (пра)българите са от източноиранската група.

Според историците през 10 000 г. пр. Хр. индоевропейците са били един народ, който е обитавал Централна и Източна Европа. След потопа обаче се разделили на различни клонове народи, сред които са иранците, траките, гърците, илирите, келтите, хетите, немците, славяните, балтите и т.н.

От тях се отделят иранските народи и се преселват в планината Загрос и Иранското плато (Ариана), вероятно между VI-IV хил. пр. Хр., а по-късно нахлуват по река Инд до Пакистан и река Ганг в Индия. Накрая достигат чак до днешен Бангладеш.

Основните клонове на българите са кутигурите (кутригурите или кутии) и утигурите (утригурите). Прабългарският календар е най-ранният индикатор за наличие на обособена българска народност. Неговото начало е 5505 г. пр. Христа, което съвпада с времето на библейския потоп, датиран независимо с два различни метода.

Според анонимния хронограф от 334 г. българите произхождат от внука на Ной Зиези. Историци съотнасят обаче Зиези с шумерския владетел Заггизи (2750-2726 пр. Хр.). Самият Херодот разказва, че народът утии е живял в Памир през V в. пр. н.е.

По-късно за кутиите се споменава, че са голям и могъщ народ, който населява обширни територии от планината Загрос в Иранското плато и Двуречието в горното течение на река Тигър още през IV-III хил. пр. Хр. През 2478 г. пр. Хр. (по Ниппурската хронология) завладяват Шумер и Акад, които управляват 125 години. Впоследствие продължават на изток през днешните Пакистан, Индия и Бангладеш, та чак до Китай.

Изследванията доказват, че има много общо между източноиранските езици с древнобългарските думи в съвременния ни език. Това показва, че българите са от източноиранската група народи и много ирански думи се срещат в българския, но не се срещат в турския език, откъдето си мислим, че са дошли.

Интересен факт е и че източноиранските езици залягат в основата на хинди, поради което сходството му с българския е поразително високо. Дори някои древнобългарски и съвременни диалектни български думи са по-близки до хинди, отколкото до литературния български. Затова хинди може да се използва като ключ към разгадаване на значението на много древнобългарски думи, които вече не се разбират от българите като тези, които са основа на фамилните ни имена.

Шопов добавя, че древните български държави не са били хомогенни, а са се състояли от различни пространствено обособени клонове на българите – Кутигури (Кутригури), Утигури (Утригури), Котраги, Кучи Булгар, Дучи Булгар и Оногури. Особено място в държавата е заемал династичният род Дуло. Предполага се, че имената на клоновете идват от имената на реките, на които живеят или са кръщавали реките на родовете си. Лингвистичен анализ показа, че първото име идва от кути (индо-арийска форма на думата куче), а второто от кутре (кученце).

Явор Шопов смята, че потопът се е случил именно в Черно море, което е заляло тогавашния цивилизован свят. Глинените таблички с клинописни надписи със сведения за потопа от първия император на кутите Ерридупизир (Енрида визир) (2478 –2441 г. пр. Хр. по Ниппурската хронология) са намерени в старата библиотека на храма в Ниппур.

В тях той многократно се именува с титлата “Аз могъщият шар на кутите, владетел на четирите четвъртини на света”. Особено интересно е, че в тези надписи титлата му е шар, което ще рече владетел на много народи, т.е. император или цар. Това ясно показва българския произход на титлата цар и нейната древност. Според изследванията Черно море е било сладководно езеро без връзка с океана.

Тогава е било с около 90 до 120 м по-ниско отсега, което означава, че брегът се е разполагал на днешния край на шелфа. Именно покрай тогавашното езеро се е развивала цивилизацията (на индоевропейците, сред които са и древните българи), за което свидетелстват Варненското златно съкровище и Дуранкулашкият некропол.

Някои дори предполагат, че по тези земи е имало вид писменост, за което свидетелстват надписите по прословутата „Чиния на Ной“, която е намерена в шелфа на Черно море и дава насоки, че в този район е имало високо развита цивилизация. Шопов смята, че процесът обаче не може да се дължи на нито един земен фактор, та дори цялото количество вода в земната атмосфера да се извади в района.

Затова е на мнение, че потопът е причинен от феномен с взривно повишаване на слънчевата светимост с около няколко процента в резултат на фронтален удар на голям астероид във фотосферата на Слънцето. Такъв процес трябва да предизвика рязко повишаване на изпарението на океаните и бързо топене на ледниците и невиждани валежи, допълва още в. „Новинар“.

Черноморският басейн е бил наводнен от Средиземно море и се е предизвикало супер цунами, което избива всичко живо в района. Освен това бързото топене на ледниците, предизвикано от взривно повишаване на слънчевата светимост, би довело до гигантски земетресения. Едно от тях може да е причинило и разкъсването на тясната ивица суша, отделяща Черно от Средиземно море.




3 коментара

  1. Krasimir Krastev 18/04/2016
    • Владимир данев 06/12/2017
  2. Димитров 18/04/2016

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *