Календарът на прабългарите

календар




Българският календар е продукт на древната българска култура. Той е бил дълбоко вкоренен в живота на българите. На него са подчинени цялата празнична система и народните традиции. Всичко това е резултат от мирогледа на българите, от техните дълбоки научни познания за Слънчевата система и за Вселената като цяло.

Зодиакът е последователност от имена на животни, която в древността е ползвана за целите на астрономията и календаристиката. В класическия зодиак не всички имена са на животни, но наименованието зодиак са запазва.

Различаваме два основни вида зодиаци – астрономически и календарни. Астрономическият зодиак е една номерирана последователност от съзвездия, разположени в зоната на еклиптиката. На всяко съзвездие се присвоява по едно от имената в зодиака. Астрономическият зодиак е неподвижен по отношение на звездите.

Календарните зодиаци са номерирана и наименована последователност от характерни времеинтервали като месеци, години, или по-големи периоди. На всеки пореден времеинтервал се присвоява съответното име от зодиака.

При слънчевия календар този зодиак е неподвижен по отношение на точките на равноденствие и точките на слънцестояние. За една година слънцето преминава последователно през всички зодиакални съзвездия. В началото на следващата година то стартира отново в изходната точка.

В зависимост от начина на наблюдение, зодиакалните животни се броят в права (директна източна) посока, или в обратна (ретоградна западна) посока. За една година слънцето преминава в посока изток през целия астрономически зодиак. Юпитер се движи в същата посока, но периодът му е 12 години.

Лунната календарна година е по-малка от слънчевата. Това означава,че началото й ще се измества в обратна (ретроградна) посока т.е. на запад. Това явление се натича астрономическа стробоскопия. То е в същността на ретроградното движение на точката на равноденствието на запад.

Необходимо е да отбележим, че астрономическата стробоскопия се проявява и в източна посока. След всеки 84 години Юпитер стартира с едно зодиакално съзвездие напред, т.е. в източна посока.

Целта на нашето изследване е да установим характера на българския зодиак и неговата начална точка, а също така да установим съответствието му с класическия зодиак.

Вече установихме, че българският календар е слънчев. Началото на календарната земна година е фиксирано на 22 -ри декември по Григорианския календар, един ден след зимното слънцестояние. Този факт означава, че българският зодиак не може да бъде ретрограден.

Същият резултат се получава по отношение на 12-годишния цикъл. Господарят на времето – Юпитер “брои” зодиакалните съзвездия (“стада”). Това “броене” е в източна посока. Всичко това означава, че българският календар е юпитеров.

Борис Рогев посочва, че близкоизточният зодиак е директен, а ретрограден е далекоизточният. Изрично се подчертава, че юпитеровият зодиак е директен.

Като приравнява правилно китайската зодия Мишка с класическата Водолей и зодия кон с класическата Лъв, той доказва ретроградния характер на китайския зодиак. Но тази констатация не е основание да се твърди, че и българският зодиак е ретрограден.

Зодиите Водолей и Лъв са диагонално разположени, поради което е необходима още една зодия за да бъде сравняването еднозначно по посока. Ще отбележим, че основното доказателство на Борис Рогев за ретроградния характер на българския зодиак е версията му за лунния характер на българския календар, което е невярно.

В своята книга “Преоткриването на българския календар” Петър Добрев приема резултатите на Борис Рогев, като ги доразвива чрез изследването си върху шумерския календар. Чрез последователни трансформации той постига приравняване на шумерската зодия ЗИБАНТУ (Скорпион) с българската ДВАН (Заек). Така хипотезата на Рогев е по-обоснована.

Ще отбележим, че приравняването на ЗИБАНТУ с ДВАН е съмнително, тъй като известният шумеролог Захария Ситчин я поставя на друго място. В тозо смисъл доказателството на П. Добрев не е достатъчно убедително за да определим характера на българския зодиак.

В приложената таблица сравняваме класическия, китайския, българския, египетския и шумерския зодиаци. Шумерският е в два варианта.

Българският зодиак е разположен в директна и ретроградна посока. В директна посока откриваме 4 съвпадения с Египетския зодиак: Мишка –Водолей; Котка – Барс; Магаре – Кон; Овен –Коза.

Този резултат е далеч по-убедителен при доказване на тезата за слънчевия характер на българския зодиак. Тя се потвърждава и от календара на богомилите, където вторият месец ШО е месецът на водата, което е равнозначно на Водолей. Шестият месец ХО е месеца на горещините и се приравнява на Юли. Тези два месеца ни позволяват еднозначно да определим българския зодиак като директен.

По отношение началото на зодиака ще изходим от необходимостта 12-месечният и 12-годишният цикли да имат за начало една и съща зодия.

Несъмнено началото на зодиака е в зодия Свиня, равнозначна на Козирог. Тази теза се потвърждава от следните факти:

• В народната памет българскате Нова Година е в най-късия ден.
• На този ден се принася зимната жертва – свиня.
• В публикувания от Петър Добрев зодиак от Симеоновия сборник, разделителната линия е поставена между Козириг и Стрелец. Тъй като българския зодиак е директен, началната зодия е Козирог.

От направеното изследване заключенията са следните:
• Българския зодиак е директен.
• В началото на българския зодиак стои зодия Козирог, по български Свиня.
• Съответствията с класическия зодиак са следните:
Свиня -Козирог;
Мишка -Водолей;
Вол -Риби;
Барс -Овен;
Змей -Близнаци;
Змия -Рак;
Кон -Лъв;
Овен -Везни;
Петел -Скорпион.

Според предложените описания календарът се състои от 12 месеца с фиксиран брой дни (8 месеца по 30 дни и 4 по 31) и два допълнителни дни извън месец или седмица: Игнажден или Еднажден (22 декември), който се е смятал за първия ден в годината и Еньовден (22 юни), който се добавя само във високосни години. Високосните години, приблизително една на всеки четири, се определят по няколко сложни цикъла. Според някои изследователи всяка година датите се падат в същия ден от седмицата (двата допълнителни дни са извън месец или седмица). Древнобългарската календарна система се състои от 2 инструмента – оригинален годишен календар и 12-годишен циклов календар, които фиксират абстрактно върху черупка на костенурка движението на съзвездия, оприличени на животни в бита.

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *