Първият летен фестивал „Крепост на вековете“- „Баба Вида“ се открива на 4 август и ще продължи до 13 август, включително. Идеята и реализацията за неговото провеждане е на академик Пламен Карталов, който създаде и фестивала „Опера на върховете“ в Белоградчик през 2016 година.
Програмата на фестивала:
Сцена на шлепа:
4,5,6 август – „Мантията“ – Джакомо Пучини – премиера, опера в едно действие, начало 21 часа и „Джани Скики“- комична опера в едно действие.
Сцена в крепостта „Баба Вида“:
4, 5, 6 август – „Шегобишко на острова на чудесата“ – Георги Костов, опера за деца, начало 10:00 часа.
Сцена на площад „Бдинци“ пред Стамбол капия:
11, 12 август – „Лебедово езеро“ от П.И. Чайковски, начало 21:00 часа
13 август – „Зорба гъркът“ от Микис Теодоракис, начало 21:00 часа.
Операта до река Дунав ще привлича туристите във Видин. Операта „Мантията” на софийската опера и балет ще бъде разиграна на шлеп в Дунава, а публиката ще аплодира певците от кейовата стена. На нея са изградени трибуни.
Детска опера ще бъде показана на открито в крепостта „Баба Вида”.
Балетен спектакъл ще се състои до главната порта на видинската крепост „Стамбол капия”. За публиката ще бъдат наредени столове по централния площад „Бдинци”.
За едноактната опера „Мантията“ с премиера на 4, 5 и 6 август на шлепа на река Дунав :
Операта „Мантията“ не е играна в България от 1936 година. Нейното първо изпълнение е през 1918 година, в Метрополитън опера, Ню Йорк.
„Мантията“ е първата опера на Пучини от трите опери или т.нар. триптих : „Мантията“, „Сестра Анджелика“ и „Джани Скики“, които са написани в три различни емоционални драми: трагична, мистична и комична.
Пучини не успява да пътува до Америка, тъй като след Първата световна война съществува опасност от минните заграждения, останали след войната. Премиерата на трите едноактни опери преминава с голям успех. Самият Пучини влага много старание да обрисува атмосферата на шлепа. Композиторът се изказва символично пред своя либретист Джузепе Адами, че главно действащо лице в операта е реката.
Сюжетът на „Мантията“ е интересен:
Място и време на действието: Париж, началото на 20 век.
Шлепът на Микеле е привързан към кея на Сена, недалеч от катедралата „Парижката Света Богородица” (Нотр Дам). Свечерява се. Хамали, огъващи се под непосилната тежест на денковете, разтоварват шлепа. От кея долитат звуци на разстроена латерна, свиреща валс. Жоржета, младата съпруга на собственика на шлепа, откъсва от работа младия хамалин Луиджи и танцува с него под звуците на латерната.
На борда се качва Невестулката, стара, измъчена от житейските несгоди и непрестанната бедност жена. Дошла е за мъжа си, хамалина Кърта. Старците мечтая да се изтръгнат най-сетне от бедността и на старини, преди смъртта си, да заживеят спокойно, без неволи и лишения в малка собствена къща. Работния ден свършва: старците си тръгват за вкъщи. На другия ден още от зори Кърта го очаква нов ден на тежък, изморителен труд.
Все повече се стъмва. Жоржета остава сама с Луиджи на палубата. Тя отдавна е разлюбила своя стар съпруг и е обикнала младия хамалин. Щом настъпи нощта и старецът Микеле отиде да спи, Жоржета ще се срещне с Луиджи. Сигнал за идването му ще бъде запалена клечка кибрит. След като се уговарят за предстоящата среща, Луджи отива на брега.
На палубата идва Микеле. Не е спокойна душата на стария мъж. Той отдавна подозира, че неговата жена му изневерява. С тъга си спомня Микеле щастливото време, когато е живял в разбирателство с Жоржета и когато през хладните есенни вечери, загърнал я в своето наметало, я е притискал до гърдите си.
Жоржета се стреми да отпрати по-скоро стареца да спи. Тя се оплаква, че е уморена и се оттегля в каютата. Става съвсем тъмно, Микеле остава сам с мрачните си мисли. За да разсее тягостните размишления, той запалва лулата си. Яркият пламък на запалената клечка кибрит разкъсва нощната тъмнина.
Мислейки, че това е условният знак на Жоржета, Луиджи скача от брега на палубата на шлепа и се натъква на Микеле. Подушил нещо недобро, стария мъж хваща хамалина и насила изтръгва от него признание. Обезумял от ярост, той започва да души любовника на жена си.
Няколко мига и всичко е свършено: Луиджи е мъртъв. Чуват се стъпки. Приближава Жоржета. Микеле бързо покрива трупа с широкото си наметало. Срещнала мъжа си толкова късно на палубата, Жоржета е разтревожена. Тя се опитва с ласки да предразположи стареца, но Микеле грубо я отблъсква. После я повиква и й казва: „Гледай”, като рязко дръпва наметалото. Жоржета вижда с ужас трупа на своя любим.