Етнологът Нели Милушева разказа за митологичните образи и представи на българите, свързани с края на годината. Милушева е част от ансамбъл „Бистрица“ и човекът, който стои зад фейсбук страницата „Слушай щерко и добре запомни“. Нели сладкодумно разкрива пред БНР тайните на системата от митологични образи и представи на българите, свързани с края на годината, със зимното слънцестоене, с Игнажден, Бъдни вечер и с идването на новия ден, когато всичко започва отначало.
Ударението в името на нашата страница е на „запомни“, защото е от шопския диалект, а страницата се казва така, защото това е заглавието на една моя любима книга. „Слушай щерко и добре запомни“ е името на книга на Марта Форсайт, една американка, която голяма част от своя живот е прекарала в България, уточнява Нели.
Марта Форсайт не е дошла да живее тук, а е дошла да търси нашите корени, интересното, което е останало от нашето минало. Един човек отвъд океана да дойде, да порови и да ти покаже какво ти губиш, някак си ни дава стимул и ние самите да се обърнем малко назад. Марта години наред работеше с Бистришките баби, книгата е посветена на една от жените в тази група – баба Линка, разказва нейния живот, описани са много подробно моменти от обредните практики в селото в миналото, празниците ни, храната ни, как са се случвали самите дни в ежедневие и празник. Включени са и много голям набор от текстове на песни, като Марта дори ги е нотирала, има и ноти вътре.
Според Нели е важно да се връщаме към наследството, защото в днешния глобален свят младите хора се чувстват еднакво добре и тук и на 2000 км разстояние от тук, облечени са еднакво, слушат еднаква музика, ядат еднаква храна, всичко им е толкова познато, че някак си губят своята идентичност и връзка със семействата си, с родовете като цяло, доста назад в миналото.
А това е ценното, един човек да носи своята самобитност, своята разлика в културата, тази пъстрота, тези окраски и нюанси в различните култури – това е ценното, което трябва да се търси, допълва Нели Милушева.
За темите в страницата споделя, че от доста години е имала търсения и интереси в посока фолклор и народни традиции. Стартира страничката си при един от изпитите си по българска етнология.
Реших, че като чета толкова интересни неща, няма как да не ги споделя с други хора. И така започнах да отбелязвам всеки празник…
И тъй като сме на прага на т.нар. „мръсни дни“, които според народните вярвания траят от Коледа до Богоявление, Нели ни разказа за как българите някога са възприемали този период.
Времето, което предстои, всъщност е много важно поради ред причини. Това са дните, които са най-къси в годината. Приближава зимното слънцестоене, най-краткият ден и най-тъмната нощ. Днес денят ни е много осветен, но в миналото не е било така. Този период е една обредна проекция на първосътворението, превръщането на хаоса в космос. Това е митологичната основа, върху която се гради нашата традиция – сътворението на света и самото положение на човека в този свят.
Това са дните, в които се ражда новото слънце и неслучайно нашите праотци са наричали празника Нов ден, Нова година. От Игнажден започва новата година на старите българи, тогава се ражда новото слънце, т.е., богът, който носи топлината, светлината, възможността за реколта и препитание на хората.
Нели обясни, че точно този момент на обърканост, на хаос и неподреденост донася и така характерното за този период безпокойство и наситената обредност през тези дни се опитва да балансира дисбаланса, да създаде предпоставка за успокояване на ситуацията и хората да придобият увереност, за да преминат през по-трудния зимен период.