Манастирът Свети Мина – там, където чудесата винаги се случват

Бях чувала за манастир, в близост до София, който носи името на Свети Мина. Хиляди българи го посещавали, за да молят светецът за чудо – да ги дари с дете, със здраве, с изцеление.




Но никога не съм предполага, че толкова много млади българи вярват в божието провидение. Е, повярвах. След като видях стотиците софиянци, които бяха изпълнили двора и църквата на Обрадовския „Св. Великомъченик Мина“.

Дали защото беше Цветница, дали защото имаха съкровено желание, дали защото просто искаха да се разходят – това няма никакво значение. По-важното е, че вярата на българите се пази. Доказателство за това бяха многото млади хора, дошли в храма. Средната възраст на миряните не надминаваше 40 г. Тихо и смирено чакаха своя ред на опашката за свещи или попът да ги помаже за празника. Нямаше бутаници, нямаше караници – само тишина и спокойствие.




Тълпата от вярващи може да се обясни и с голямата близостта на манастир Свети Мина до София. Той се намира на 7,5 км североизточно от София. Нарича се „Обрадовски“ по името на бившето село Обрадовци, сега квартал „Бенковски“ на София. Северно от манастира преминава Владайска река.

Но преди да се затъпите натам, проверете добре на картата къде се намира, защото много лесно можете да се заблудите и да объркате пътя. Има място за паркиране на автомобили. В непосредствена близост има пречиствателна станция. Това донякъде отблъсква, тъй като в района се носи отвратителна миризма, но в момента, в който престъпите прага на манастира, ще се пренесете на друго място, в друг свят – приказна градина, огромен двор, дървени беседки, чистото и святост. За секунди ще забравите неприятната гледка от преди минути.




За Обрадовския манастир има предание, според което той е основан още в римско време, като на това място е имало огромен християнски комплекс с 40 параклиса, метох на Света гора, където поклонниците, тръгнали за монашеската република на Атон, получавали своеобразни „визи“. През Средновековието той е част от Софийската Мала Света Гора – пръстен от манастири около днешната ни столица.

Кръстоносните походи и османските нашествия постепенно заличават напълно следите на Светата обител, но споменът за манастира на името на светеца-воин Мина остава в легендите, предавани през поколенията.
През 1927 г. селяни от Обрадовци забелязали останки от стари зидове, а баба Бона от село Григорево, която открила над 100 унищожени църкви и манастири, им показала мястото, където били основите на стара църква и олтарна абсида, до която било аязмото със светена вода на манастира. При разкопаването били намерени части от кръст и кандилница.

Християните започват да събират средства за възстановяване на манастира и през 1942 г. са положени основите на сегашния храм, който бил завършен и осветен след три години. По-късно са построени няколко параклиса, а в олтара на посветения на Св. безсребърници и чудотворци Козма и Дамян, е вградено аязмото със светена вода.