Панагюрец направи ракия от мляко

54-годишният фермер от Панагюрище Кръстю Катинов направи ракия от мляко.

„И ти не вярваш, че моята ракия е от мляко. Тази съм я варил преди седмица. Идват и искат да опитат. Харесва им, но като им кажа, че е от мляко, не вярват.

Фермата на Кръстьо Катинов се намира на 12 км нагоре в планината над Панагюрище.хДостъпът до нея е възможен само с високопроходим джип или камион. Със стар английски джип с десен волан мъжът обикаля 1000-те дка на пасището си през всевъзможни препятствия. Казанът във фермата, където Кръстьо произвежда уникалната си ракия от мляко.



„Всичко, което правя, е по стари технологии. Няма никаква химия. Кравите ми фураж не са помирисвали. Никой вече не дои кравите в Балкана. Само аз. Тук си правя всичко“, разказва панагюрещът пред в. „24 часа“.

За първи път чул за рецепта за ракия от мляко преди повече от 10 години. Казали му да сложи 10 л мляко, 15 кг захар и няколко самуна типов хляб. Опитал, но нищо не станало.

Започнал да експериментира и случайно налучкал настоящата рецепта. В началото я правили с вече покойния му баща. Млякото е най-бързо развалящият се продукт. Номерът е да го накараш да ферментира. Аз използвам захар, но в много малки количества като съотношение към млякото и мая в определени пропорции. Ако час след като съм подготвил сместа не започне да кипи, значи се е вкиснала. Около една седмица е необходима, за да е готова за варене, обяснява Кръстьо.

Признава, че от 120 л мляко прави около 40 л ракия. В нея няма метилов алкохол, защото той се получава от различните семки и костилки при варенето на ракия от грозде или плод. Твърди, че от неговата ракия глава не боли.

Казанът му във фермата е правен от майстори. Личи, че скоро е бил използван, по прясната пепел в огнището под него. Подготвил съм документи да регистрирам в патентното ведомство ракия и уиски от мляко и млечния пастет. Него го правя само от каймака на млякото и така маслото в него е 60% от състава. Изключителна чистота на продукта. Поради това и трайността му, без да го държиш в хладилник, е една седмица.

И наистина във фермата си Кръстьо няма хладилни камери, където да държи готовите си продукти. В обособеното складово помещение работи само един вентилатор. След като патентова продуктите си, мечтата на фермера е да направи малка пивоварна към стопанството си, където да произвежда ограничени количества от марковите си питиета. Патента може да продаде на всички заводи, които искат да произвеждат продукта му. Но ще се знае, че само при него е истинското оригинално марково производство.

Предлагали са ми и по 20 лв. за литър ракия. Но аз не продавам. Черпя и подарявам. Който не вярва, да види и да опита, че е истинска ракия от мляко, смее се панагюрецът. С това обаче неговите странности не свършват. Сам признава, че всичко е постигнал с къртовски труд . Твърди, че го прави от инат, защото всички очакват да фалира и да се откаже след многобройните удари, които е получил през годините на фермерството си.

Кръстьо Катинов е бил миньор, бомбаджия. През далечната 1987 г. решил да се занимава с фермерство по Указ 56, без какъвто и да било опит в тази област. Първата си ферма построил заедно с баща си на няколко км от настоящата, където отглеждал 40 крави. Сега тя е разбита от крадци, като дори и кабелите от елинсталацията са изтръгнати. Покрива на фермата пък злосторниците разрушили като го дърпали с трактор. Рибата в прилежащия водоем, който сам изградил за водопой на кравите и зарибил, била изловена от бракониери с мрежи. Въпреки очевидната вандалщина фермерът не получил никаква помощ от полицията и крадците така и не са разкрити, твърди той с горчивина.

Настоящата си ферма купил от бившето ТКЗС. Въпреки, че е далече от цивилизацията, панагюрецът е монтирал сателитни чинии, които му осигуряват интернет и телевизия. Към нея има и микроязовир, изграден през 60-те години на миналия век за водопой на животните. Кръстьо го е зарибил с шаран, пъстърва, толстолоб, амур, лин.

Рибата я храня с кашкавал, защото житото е скъпо. При мене кашкавал колкото искаш, а кило жито е 93 ст., обяснява сериозно фермерът.

Твърди, че месото на неговата риба мирише на кашкавал и е небивало вкусна, а микроязовирът му се пълни с вода от два планински извора.

Чистотата във фермата и използването само на естествена екологично чиста паша са двете неща на които панагюрецът изключително много държи. Учудени били дори двама англичани, които пристигнали да я видят след конференция по въпросите на земеделието през март. Обяснява, че допреди година всичко е вършел сам, но сега има двама работника. Кравите му сами излизат на паша и сами се прибират. В обора дори не ги връзва. Обяснява, че за животното най-важното е да е спокойно, тогава и млеконадоят е най-голям. Не позволява да им се дават и лекарства, а за антибиотици не иска и да чуе. Консултира се постоянно с ветеринар, но ги лекува по стари рецепти с първак ракия и брашно. Телетата си до шестия месец храни само с мляко.

За доказателство, че продуктът му наистина няма нищо общо с кашкавала по магазините Кръстьо моли дъщеря си да изпече малко. Момичето нарязва няколко парчета с дебелина около 1 см и ги слага в тиган без олио. Само за броени минутки кашкавалът придобива тъмнозлатист цвят, но не се разтопява. Вкусът му е забележителен. От 100 кг мляко пък произвежда само 14 кг сирене и твърди, че това е оптималното количество, ако искаш да направиш истинско сирене.

Закваската на млякото я прави в мравуняк. Обяснява, че сипва в стара бутилка от лимонада мляко и я поставя за 24 часа в мравуняк. Сирищната мая пък си прави от стомахче на теле бозайник, което се оставя първо хубаво да изсъхне.

Всички продукти от фермата си Кръстьо продава сам.

1 коментар

  1. ХЕРБ 16/10/2017

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *