Питали ли сте се защо има традиция да се яде козунак на Великден? Защо точно на Великден, а не например, на Коледа?
Според древното предание след Своето възкресение Исус Христос отишъл при апостолите по време на тяхната трапеза. Мястото в средата било оставено незаето, в средата на масата лежал предназначения за Него хляб.
Постепенно се появила традицията на Великден да сеоставя хляб в храма (на гръци той се нарича артос). Него го оставяли на специална маса, както направили апостолите. В продължение на цялата Велика седмица с хляба артос се обикаля по време на всички църковни процесии около храма, а в събота след благословия се раздава на вярващите.
Тъй като семейството се явява една малка църква,то постепенно се появил обичаят всяко семейство да има свой артос. Такъв станал козунакът – висок хляб в цилиндрична форма от сладко тесто.
Имайки козунак на своята великденска трапеза, ние имаме упованието, че и в нашия дом присъства възкръсналия Христос.
Според популярно схващане, историята на козунака започва в началото на XVII век във Франция. После постепенно се пренася в останалата част на Европа. В Италия се приготвят козунаците панетоне. В Русия великденският обреден хляб носи наименованието кулич.
Смята се, че в България козунакът е дошъл около 1915–1920 г. Преди това за Великден са се месили хлябове, наричани колак, пармак, кравай.
Днес обаче козунакът не се приема само като религиозен символ. Той е превърнал във вкусен сладкиш, който може да се намери в търговската мрежа целогодишно.