Леденото хоро или т. нар. мъжко хоро е ежегоден обичай в Калофер, който се провежда на Йордановден – 6 януари. Хорото се играе само от мъже в ледените води на река Тунджа.
История
Обичаят датира от 70-те години на XX век. Според други, традицията е от времената на османското владичество. Османската империя имала практиката да вербува хайдушки чети срещу определена свобода – за да се отърве от тяхното влияние и същевременно да получи охраната на проходи. Така и станало с калоферската, на която е дадено място за заселване без данъци. Със своето ледено хоро калоферчани целели превантивно да взимат страха на околните села.
Трябвало е превантивно да взимат страха на околните села. С това хоро са им казвали: „Погледнете какви мъже сме, погледнете с какво си имате работа. На нас не ни пука да играем час в тази ледена вода. Представете си как ще ви гоним и като ви хванем, какво ще ви правим”, разказват историците.
Сайтът на Фондация „БЪЛГАРИН“ пък споделя 5 мита за мъжкото хоро на Йордановден:
Мит номер 1. Алкохолът предпазва от измръзване
И да се напиеш пак ще измръзнеш. Алкохола не помага и не предпазва от ледената вода в реката. Единствено може да навреди, ако не се пие умерено. Ето и три неприятни сценария, които са играни през изминалите години.
– Толкова да си пиян, че да не можеш да си спомниш в коя къща си отседнал, което води до безцелно лутане из улиците на Калофер в измръзнало състояние и ужасни спомени.
– Толкова да се напиеш, че видимо да не можеш да си стоиш на краката и полицията да не те допусне до хорото.
– Толкова да се нокаутираш предната вечер, че приятелите ти да не могат да те събудят за хорото и да се окаже, че си пътувал няколко стотин километра за едно напиване, вместо да преживееш един невероятен празник.
Мит номер 2. Биволската мас предпазва „мъжкото достойнство“ от измръзване
Има практика мъжете да се мажат със свинска, или биволска мас, но това е по скоро илюзорен защитен слой. И да си намажеш мъжките атрибути с мас от мамут, пак ще се смали и почти ще изчезне. Мъжкото ти измръзнало самочувствие ще се възстанови, бавно до минути и напълно няколко часа след реката, заедно с безчувствените пръсти на краката и ръцете.
Мит номер 3. Мога да надхитря местните и да сложа неопрен под носията
Преди да направиш тази глупост и преди да скверниш обичая нека се запитаме защо изобщо е нужно да влизаме в реката. Каква е целта ни? Показност, инстаграм, селфита, снимки, медии, или целта е да се изтанцува танц, който е тържество на българския дух. Обредно наричане, да се пребориш със собствените си страхове, да си калиш волята и духа с ледена вода и да си наречеш щастие, здраве и успехи. Слагайки неопрен залъгваме единствено себе си!
Мит номер 4. Най-трудната част на хорото е в началото докато свикнеш със студа
Със студ не се свиква. Холандеца Уим Хоф с прозвището „Леденият човек“ има способноста, благодарение на трениран ум и дихателни техники, да издържа на много ниски температури дълго време, но на нормалните хора им е студено през цялото време на хорото. Няма определени минути за престой в реката, обикновено местните стоят по-дълго от гостите, защото са по-тренирани. Тялото ни само ни подсказва кога е достигнало до своя лимит и кога е време да се излезе. Най-трудната част на хорото е след излизане от водата. Тогава осъзнаваш, че стъпваш буквално върху кокълчетата на краката си и адска болка те пронизва през целия път до мястото на размразяване. Затова е важно и препоръчително да планирате нощувка в близост до реката, за да можете не само да се размръзите под топъл душ, но и да легнете за няколко минути завити с топли завивки.
Мит номер 5. Жените също имат място в мъжкото хоро
Обредът е мъжки и датира от преди раждането на феминизма като понятие. Така както на следващия ден е Женски Водици и мъжете нямат работа при жените, за да извършат своята магия, така и на Мъжкото хоро няма място за женска енергия.
Препоръки към начинаещи:
1. Изчаква се влизането на местните в 7:45 начело с гайдарски състав при НЧ „Христо Ботев“ гр. Калофер. Хвърля се кръста в реката и се дава на най-малкия участник в хорото.
2. Около 8:00 влизат и гостите на града, които се присъединяват към местните и заедно танцуват хорото.
3. Официалната песен на хорото, която се пее по време на обреда е „Залюбила е Василка“.
4. Препоръчително е влизането във водата да става с народни носии.
5. Не се допуска влизането в реката на хора във видимо нетрезво състояние.
6. Не се толерира използването на партийни или политически символи в реката. Българският трибагреник и Самарското знаме са неизменна част от обичая.
Подготовката за хорото стартира около 6 сутринта, когато обличаме носиите и си припомняме текста на песента. Взимаме манерка с греяно вино и отпиваме по малко през целият път към хорото. Вървим по ризи въпреки студа, за да се климатизират телата ни. Не влизайте с цървули, а ползвайте гумени галоши или стари черни обувки. Изчакваме местните и хвърлянето на кръста, и влизаме. Препоръчваме постепенно размразяване след реката за нормализиране на телесната температура и кръвоснабдяване. Не е препоръчително да се пуска гореща вода, заради опасност от изгаряне на безчувствените и изтръпнали крайници. Необходимо е да се назначи отговорник за отключване на къщата, където сте отседнали, или ако нямате нощувка алтернативен вариант е размразяване в автомобила, с който сте пристигнали, но не го оставяйте да изстива. След хорото можете да отдадете почит на паметника на Христо Ботев, където ще се проведат и тържества по повод 170-ата годишнина от рождението на националния герой на България.
Всъщност традицията Мъжки Водици е от старата вяра на българите, преди християнството. Дали се празнува Богоявление, Йордановден, или Водици и трите се преплитат в кулминацията на мъжката енергия. На 6-ти Януари се отбелязва прехода към следващия природен цикъл. За щастие природните цикли не се интересуват от неопрена под носията. Имало я е тази традиция много векове и пак ще я има. Не може да се спре порива на душата от изява на вътрешните движещи сили в хармония с природата и космоса. В днешно време „Мъжкото хоро“ не е само преклонение към предците и съхранение на вековната традиция. Демонстрация на сила и мъжество на здрави и горди мъже, обединени в братска верига, хванати за ръце и пеещи народни песни. Това са българските юнаци, които пазят духа на Ботев и Левски и ще са утрешните пазители на България.