Знаете ли кой фасул е точно истинският смилянски? Той е със защитена словна марка и географски произход от 2007 г., с удължена защита до 2024 г. Има две разновидности и се продават със специално разработени етикети от художника проф. Димитър Серезлиев, който е родом от съседното село Чокманово. Единият вид се нарича “Фасулевица-смилянски едър”, а другият – “Смилянски фасул-дребен”, като и двата вида се различават от всички останали по уникалните шарки.
Географската регистрация обхваща селищата от района на горното поречие на река Арда, където микро-климатичните условия, почвените характеристики и традиционният начин на отглеждането му гарантират специфичните вкусови качества – плътност и масленост, богат на белтъчини. В обхвата на регистрацията са шест разновидности: три от дребния и три от едрия салатен.
Много хора се чудят откъде могат да си купят истински смилянски фасул. Продажбата му е само в района на родопското село Смилян, който обхваща още селата Кошница, Могилица, Бяла река, Арда, Горна Арда и съставните
им махали. Неповторимият вкус на смилянски фасул се дължи на няколко особености в отглеждането му, за които разказа пред “Труд” Илия Годев, секретар на читалището в Смилян. Отглеждането му не е просто земеделска работа –
изискват се търпение, грижа и обич. В планината нивите са неравни и стръмни, а самото растение е претенциозно за отглеждане. Тъй като то е от увивните, още наесен стопаните трябва да наберат коловете, по които ще започне да се увива месец след засаждането, като това обикновено се прави между Гергьовден и края на май. Хората там казват, че родът е със стойността на злато, заради хранителните качества и богато съдържание на белтъчини. Уникалният му вкус не може да бъде постигнат нито от Китай, нито от Египет, от където по магазините у нас идват пакетите с етикети
“Смилянски фасул”, който няма нищо общо с истинския. Плътността и маслеността му се дължи на специфичните почви и качествата на водата, с която го поливат стопаните.
Смилянският фасул се отглежда в района от над 250 години. Особените му вкусови качества стават известни в края на 70-те години на миналия век, когато Пампорово се готви да посрещне първите чуждестранни туристи. Тогава там идват хранителни технолози, на които е възложено да съставят регионално родопско меню за събитието. Топлите предястия били типичните родопски гозби, но предизвикателството било изборът на студено предястие. При обиколката си в района те гостували на семейство в Смилян, което им предложило салата от едър фасул и те моментално харесали вкуса и вида на ястието. Това бил изборът за менюто с името “Салата от смилянски фасул” и до ден днешен се утвърждава търговското наименование на продукта.
Не може да се каже дали на всички чужденци им харесва вкусът, тъй като всяка страна има различни традиции и вкусове. Японците, например, се изненадват, че фасулът може да се използва за салати и топли предястия, тъй като в страната им фасулът се използва като основа за сладкиши и десерти. От тях си “открадват” идеята за бонбони от Смилянски фасул. Хората от Скандинавието и Средиземноморието харесват начина му на приготвяне в България, а туристите от централно-европейските страни предпочитат овкусяването му със сладко-кисели сосове.