Село Любино – едно от селата в Родопите, които всякаш са забравени от света, а времето за тях е спряло някога много много отдавна.
Но именно в това се крие и очарованието на това иначе китно родопско селце. В неговата застиналост, която кара човек да се върне няколко дестителия назад и да си спомни за корените, за предците и за животът от едно време се крие най-голямото му очарование.
Още по пътя към село Любино се усеща атмосферата от едно време. Пътят към селото ще ви накара да забравите за комфорта на съвремието, тъй като той плавно преминва от добре асфалтиран двулентов път в тясна що-годе асфалтирана пътека, на места съвсем изровена, а с началото на селото настъпва и краят на цивилизацията от всякакъв вид, като дори асфалтът свършва, което никак не отговаря на представите ни за модерно и комфортно, с които днес всички ние сме свикнали.
Стъпвайки обаче в село Любино, едва ли ще си спомните за цивилизацията и всичко, което сте оставили зад гърба си. Гледката тук е толкова смайваща, че ще ви накара да забравите всичко останало и да немеете пред безкрайната хубост на Родопа.
Освен многобройните родопски красоти, които се разкриват пред погледа на човек, влизайки в Любино, пред него се разкрива и една особено завладяваща гледка – село Башево, намиращо се на отсрещния бряг на Арда, заедно с крепостта, разположена край него – Кривус.
Село Любино е едно типично родопско село, в което животът отдавна е застинал. Село, което отдавна е застигнато от тъжната участ жителите му да изберат живота в големия град. Днес, в Любино личат само спомените от едновремешния кипеж на живот. Дори къщите вече следват съдбата на стопаните си и от тях лека-полека остава само споменът – една купчина с камъни, която някога е била дом на мнозина, в която някога се е чувала детска глъч.
Въпреки че в село Любино липсва лукса, с който днес всички ние сме свикнали до толкова, че и най-малката му липса ни се струва немислима, тук на човек му се приисква да остане за по-дълго, иска му се да прекара повече време сред руините, иска му се повече време да разговаря с вече съвсем малкото му останали жители и да черпи от тяхната енергия и опит.
Село Любино е една магия, която завладява човек. Не е особено известна дестинация сред туристите. По-известно е сред търсещите забравеното, автентичното и истинското, сред желаещите да се докоснат до едновремешния родопски дух и да минат встрани от многобрайните родопски дестинации, събиращи огромен туристически поток. Докосването до село Любино е едно пътешествие, което трябва да се изживее. Едно пътуване, за което не ви е необходим багаж. Нужно е да вземете със себе си единствено сърцето и душата си, които ще бъдат презадоволени и докоснати след това незабравимо пътешествие.
*Мателиалът е от rodopchani.bg.