Баница – 13 начина на приготвяне на най-традиционното българско ястие

Баница – това е най-традиционното българско ястие. Състои се от навити или наредени на пластове листи разточено тесто или готови кори за баница с плънка. Обикновено се пече във фурна.

И е любима на всеки българин!

Затова решихме да ви припомним 13 начина на приготвяне на баница. Това са малка част от начините да направите вкусното традиционно ястие, но и тези са невероятно вкусни и запомнящи се!

Редена баница

Редените баници се приготвят като се редят листи от тесто (кори за баница) и между тях се поставя мазнина, и след няколко подредени листа се насипва плънка (пълнежка), която може да е от сирене, яйца и сирене, плодове, зеленчуци, ориз, мляно месо и др.

Вита баница

Традиционно, под форма на вити баници се приготвят и баниците с месо (кълцано, смляно или нарязано на дребни парчета). Има варианти за вита баници с комбинирана плънка, включваща ориз, кайма и други добавки. Витата баница е позната и с имената свивник, крива баница, раченик/ръченик, тепсийник/тепсийница.

Баница със сирене

Традиционната българска баница се приготвя с плънка от бяло сламурено сирене. Когато в разговорен език се говори за баница, без да се уточнява каква, се подразбира именно такава. Баница с плънка от яйце, сирене и кисело мляко обикновено се нарича домашна баница.

Баница с ориз

Традиционната баница с ориз, обикновено се приготвя само като вита баница, като плънката е в средната част на свивката. Приготвя се или сладка, или солена. Сладката се поръсва със захар и канела. При солените баници с ориз е възможно да се добавят яйце и сирене, каквато е обичайната плънка при склепената баница. Има и рецепти, според които баница с ориз се прави и като редена.

Зелена (зеленчукова) баница

Плънката е със спанак или друг подобен листен зеленчук като лапад, лобода, праз, листа от цвекло. Приготвя се най-често като обикновена редена баница, но има варианти и за вита баница. Вита се прави най-често, като към плънката се добавя и ориз. Зелени баници често се приготвят и с плънка, в която освен листния зеленчук се добавя саламурено сирене или сирене и яйце.

Зелник

Рецептите за приготвяне на зелник са разнообразни, като в повечето случаи в различните фолклорни области се отправят претенции за оригиналност на ястието, по начина характерен за приготвяне в съответната местност. В някои варианти рецептата е като на класическа зелена баница, със сирене и яйца, в която се добавя сварено или запържено наситнено прясно зеле. В други – яйцата и сиренето отсъстват и се приготвя като лучник с кисело зеле и кромид лук. Съществуват и варианти, в които освен с кисело зеле и кромид лук, към плънката се добавя праз и сирене, или кромид-лук не се слага изобщо.

Лучник

Плънката е от праз лук и/или кромид лук. Слагат се и домати, както и червени чушки. Подправките са чубрица и магданоз. Пече се или се пържи в олио до пълна готовност за ядене.

Пататник

Пататникът е типично родопско ястие, което самите родопчани не възприемат като вид баница, но в почти всички краища на България се приравнява за такова. Съществуват и модифицирани рецепти на обикновени зеленчукови баници с картофи, които се наричат по същия начин, макар това от гледна точка на родопчаните да е некоректно.

Баклава

Най-популярните плодови баници в миналото са се приготвяли с ядки и/или плодове от бобови култури. Най-разпространена от тях е баницата, приготвяна с бакла. Оттам до наши дни е останало името на десертна баница баклава, която сега се приготвя само с ядки; в България – най-често с орехови, а в Турция и други страни на Близкия изток – с шам фъстък и/или фъстъци. В световен мащаб е наложено схващането, че баклавата е ориенталско ястие, но според българите тя е само един от първите видове на разнообразните български плодови баници, с плънка от бакла.

Тиквеник

Тиквеникът е вид сладка баница, на която плънката се състои от настъргана тиква и захар. Приготвя се като витата баница, от тестени кори, които се навиват като пури на руло с равномерно добавяне на сместа от тиква, захар и счукани орехи. Добавя се и олио. Така получените рула се нареждат в тава, обикновено се навиват в кръг и се пекат. Сервира се с прясно или кисело мляко или компот.

Къпана баница

Преди да се нареждат, корите се сваряват (попарват) във вряща вода (или мляко).

Рецепта за къпана баница

Продукти: 7 яйца, 1 – 2 щипки сол, брашно, мазнина (масло или пълномаслен маргарин), сирене, подсолена вода.

Приготвяне: От яйцата, солта и брашното се замесва меко тесто като за баница. Омесва се много добре. Вода не се слага. Разделя се на 14 топчета. Оставят се да починат за малко (около 15 мин.). От всяко топче се разточва кора с големината на тавата, в която ще печем баницата. Корите се нареждат една върху друга, като между тях се слага чиста хартия, за да не залепнат. След като са готови всички кори се слага на котлона тенджера с подсолена вода да заври и се приготвя още една тенджера с подсолена вода, но студена. Желателно е тенджерите да са плитки и широки. Ако нямате такива, може да използвате по-дълбоки тави. Първата кора се слага в намазана с мазнина тава без да се обработва. Кората също се намазва с мазнина. Втората кора се потапя във врялата вода за няколко секунди, вади се и веднага се потапя в студената подсолена вода, вади се, изцежда се и се разстила върху първата кора. По същия начин се обработват и останалите кори като всяка от тях се маже с мазнина след като се сложи в тавата. На 3 места (през 3 – 4 кори) се поръсва обилно със сирене ( без да е объркано с яйце). Последната кора се слага без да е обработена като останалите във вряща и студена вода. Баницата се пече в предварително загрята умерена фурна докато се зачерви. След като се извади от фурната не се поръсва с вода, защото ще спадне.

Баница с локум

Баницата с локум се приготвя най-често с готови кори, или домашно препечени такива. Обихновено е със сравнително сухи кори и има вкус наподобобяващ популярните локумени вафли.

Родопски (или Странджански) клин

Странджанският клин е вид тестено изделие, което е спорно да се нарича баница, но по вкусови качества прилича на баница. Прави се от тесто, като за много тънка питка (аналогично на италианската пица) и се пече в открита фурна или на котлон, с обръщане. Получава се нещо като питка с плънка, подобно на италианската пица калцоне. Най-разпространените плънки са смес от ориз, сирене и яйце или смес от някаква кайма със различни зеленчуци. Приема се, че традиционният клин е този, приготвян с кайма или скълцано месо, с добавка на подправки и зеленчуци.