Какво е България за англичаните? Всеки ще отговори веднага – Слънчев бряг, алкохол, слънце, разврат! И няма да сбърка!
Но англичанинът Томас Уелш е решил да обори това всеобщо мнение и да покаже на цяла Великобритания и на целия свят, че всъщност България не е само Слънчев бряг!
„В страна, която предлага широка гама от ваканционни преживявания – от ски до градска почивка, от туристически походи до винени турове – онези, които желаят да погледнат отвъд слънчевите плажове, могат да намерят всякакъв вид почивка, която искат в България.“ Така започва разказът си Томас Уелш „България не е само Слънчев бряг“, публикуван в visitmybulgaria.com.
И докато в Слънчев бряг има само алкохол и забавление, но не и нотки от българската култура, най-добрата кухня или гостоприемство, то същевременно не е нужно да пътувате надалеч, за да избягате от кичозното изобилие на популярния морски курорт.
Ако пътувате на юг по българското черноморско крайбрежие, ще стигнете до красивия древен морски град Созопол. Само на 35 км южно от Бургас, този стар град на брега на Черно море датира от бронзовата епоха, разказва англичанинът. От южната стена на Созопол се открива зашеметяваща гледка към залива, както и лабиринт от коридори и пътечки, които могат да бъдат изследвани. Докато ресторантите на стената предлагат прекрасна гледка, те са по-скъпи и с по-ниско качество от онези, които можете да намерите встрани от утъпкания път, съветва Томас Уелш.
След като преминете по някои от скалистите тесни стълбища по периметъра на стената, трябва да влезете няколко улички навътре и да намерите тихо местно ресторантче, в което да си поръчате цаца (дребна морска рибка) и ракия (силно плодово бренди).
Ако търсите по-скоро градска почивка, столицата София е най-модерната и европейска дестинация в страната.
В София е по-скъпо, отколкото в останалата част на България, но цените са много по-разумни в сравнение с останалата част от Европа. Музеите са добре поддържани и с централно разположение, а в Националния археологически музей можете да видите богатството на българското историческото наследство. Масивната катедрала Александър Невски е много важно място, което трябва да бъде посетено. След като разгледате една от най-големите православни катедрали в света, наоколо има много приятни кафенета и барове. Вземете си фреш от диня или айран (студена напитка от кисело мляко) и погледайте забързаните стилни софиянци.
Докато София е чудесно място за посещение, за мен истинското скрито съкровище на България е Пловдив, признава Томас Уелш. Ако се интересувате от история, археология или музеи, това е един от най-добрите градове в света, който да посетите. Хората от Пловдив се шегуват, че не могат да изкопаят дупка в градината си, без да се натъкнат на древни руини или фосили, и въпреки че това е преувеличено, все пак не е далеч от истината. Дори главната улица в центъра на Пловдив се намира на върха на находка от огромно историческо значение. Частично разкритият стадион на Тримонциум е построен в началото на 2-ри век от н.е., по времето на император Адриан, и жителите на Пловдив вървят покрай и над него всеки ден когато минават през центъра на града. Можете да си купите баница (меко ронливо тестено изделие със сирене) от близките сергии за храна и да седнете на стъпалата да помечтаете за гладиаторски битки и древни империи.
Трябва да посетите и Римския амфитеатър в стария град на Пловдив.
Той е не само невероятно добре запазен и красив сам по себе си, но също така предлага и страхотен изглед към града. Самият стар град се състои от лъкатушещи стръмни калдъръмени улички и зашеметяващи къщи в български възрожденски стил. Това е като крачка назад във времето, и ако преминете през него до върха на хълма, ще видите невероятна панорама към целия град и околностите. В света има може би само едно или две неща, които са по-красиви от гледката на българския залез, която можете да видите там, докато седите на голите скали.
Докато пътувате между градовете, има много невероятни места за посещение. Етъра е захранвано с вода занаятчийско село и музей на открито, източно от София и посещението там е като пътуване назад във времето. На 12 км от Русе, манастирът Иваново (издялан в скалата) е точно това: манастир, издълбан директно на повърхността на планината. Манастирът е бил обитаван от монаси в периода 13 -17 век. Сега той има повече от четиридесет отделни църкви и също толкова много стръмни скатове и тайни проходи, колкото можете да понесете.
(Някога скалните църкви са били над 40, а килиите – около 300. Те са били обитавани от монаси, много от които граматици и книжовници, а християните отивали там на поклонение.)
Независимо дали пътувате до Созопол, София или дори Пловдив, ще видите, че храната в България е евтина и като цяло с високо качество. Не мисля, че някога съм ял нещо лошо в България. Повечето от ресторантите предлагат големи ламинирани менюта със снимки на ястията, като папките са еднакви където и да отидете, но всяко място има по няколко собствени специалитета.
Има огромен брой възможности за избор и българите обикновено се присмиват на нашите малки менюта от една страница във Великобритания.
Почти всичко се прави на момента, което е чудесно, но означава, че може да чакате дълго време, ако поръчате големи шишчета от месо или сач (голяма керамична чиния, пълна със смесени цвъртящи меса и зеленчуци). Всяко ястие се поднася непосредствено след приготвянето, така че е добра идеята да си поръчате салата, ако сте много гладни и не можете да чакате.
Шопската салата е салата от краставици, домати и българско меко бяло сирене, наречено СИРЕНЕ. Макар че не звучи като най-вълнуващото ястие в света, свежестта на продуктите си заслужава да я поръчате. Много от посетителите от Великобритания ще бъдат изумени от качеството на пресните плодове и зеленчуци в България, и е обичайно да почувствате носталгия, когато ядете наистина вкусни домати и си спомняте, че някога и нашите са били толкова вкусни, сигурен е Томас Уелш.
Също така алкохолът е евтин, така че не трябва да чувствате особена вина, ако поръчате една или две бири заедно с храната. Повечето от най-големите български марки светла бира са с добро качество, а плодовата бира предлага сладка алтернатива за тези, които искат да експериментират с плодови бири.
Ракията също е евтина, но трябва да се поръчва в умерени количества. Българските мерки не са много научни и точни, каквито са мерките във Великобритания, а самата напитка може да надвишава 40% алкохолно съдържание. Никога няма да забравя (или може би трябва да кажа „трудно ми е да си спомня“) вечерта, в която моят български приятел Петър ме изведе на ракия, бира и обилно ядене в 4 часа сутринта и плати тридесет лева (около 12 паунда) за храната и бакшиша.
И докато българската храна е нещо забележително, то гостоприемството на българите е онова, които кара британците да се влюбват в страната. Ако някога сте били поканени е българска къща, значи знаете за огромното количество храни и напитки, които ще ви бъдат сервирани.
Приятелски настроени и щедри, българите ще ви предложат всеки залък от тяхната кухня преди да изтичат да ви купят допълнително диня (за 80 стотинки или около 30 пени). Ще ви бъде предложена домашна произведена ракия, която е толкова силна, че може да упои и кон, а вашите домакини ще ви забавляват в малките часове на нощта.
Българите не правят нищо бързо (може би с изключение на нареждането на опашка, където те бързо формират аморфно кълбо с бутане и блъскане). Ако изведете българин на вечеря във Великобритания, има вероятност той да се стресне от идеята „масите да се освободят до 9 часа“. Самата идея някой да ги препира, докато вечерят им изглежда отблъскваща. За българско семейство или група приятели, вечерящи навън, целта на заниманието е да се съберат, да си говорят и да се смеят, да спорят за политика и да пият и ядат точно толкова дълго, колкото си искат. Българинът никога не закъснява, българинът идва (или си тръгва) точно когато той или тя си реши.
Може да ви отнеме малко време, за да определите точно защо чувствате България едновременно толкова подобна на Великобритания, и в същото време напълно различна. Може би сте чували този рефрен и преди, но темпото на живот е това, което отличава тази част на Европа от Великобритания. На разходка по главната улица на сънлив град като Русе всеки се движи една идея по-бавно. Пиенето става малко по-бавно. Пазаруване е малко по-бавно. А яденето …. много по-бавно.
Има едно странно влачене сред минувачите в България и може да ви отнеме известно време да се адаптирате. Но след като прекарате там известно време вие разбирате, че когато сте под лекото (или по изгарящото) слънце, и не е нужно да стигнете до бара или до магазина преди да затворят (изглежда, че те никога не затварят), едно забавено темпо има много повече смисъл. За някой, който се надява да избяга от главоломното темпо на британския градски живот, всеки аспект на българската култура изглежда предназначена да спомогне на вашата почивка да бъде лежерна.
Нощният живот в България започва късно и свършва късно. Можете да излезете и да намерите барове отворени доста след 12 часа, които сервират храна и напитки, а нощните клубове отварят около 11 ч. и често не затварят до 6 ч. сутринта. Извън Слънчев бряг обаче може музиката и атмосферата да ви се сторят малко по-различни от това, което намирате в останалата част на Европа.
Българската храна, култура, музика и хора все още не са добре разбрани във Великобритания, но това започва да се променя.
Все повече и повече хора от Великобритания проучват различни места от страната. Българите не отиват във Великобритания да отседнат в Блекпул, така че е време ние, британците да попътуваме и извън Слънчев бряг.
България. Тя е просто слънчеви плажове. И покрити със сняг планини. И безкрайни розови долини. И средновековни крепости на хълмовете. И римски амфитеатри. И ясно нощно небе, изпълнено със звезди. И поля от слънчогледи, които се простират до хоризонта.