Акад. Цветан Цветков – създателят на космическата храна

SAM_2862




Акад. Цветан Цветков е български криобиолог. Появил се е на бял свят на 12.09.1943г. в с. Стубел, обл. Монтана. През 1968г. завършва Технологичния институт по хладилна промишленост, гр. Санкт Петербург, Русия. От 1987г. е професор, а от 1995г. – академик.

През 1973г. основава и в продължение на 35 години ръководи Централната проблемна лаборатория по криобиология и лиофилизация (от 1989г. трансформиран в Научноизследователски институт по криобиология и лиофилизация, а от 2000г. – Институт по криобиология и хранителни технологии). През 2000-2006г. е председател на Националния център за аграрни науки.

Основните научни приноси на акад. Цветан Цветков са в областта на криобиологията и лиофилизацията. Провежда и ръководи биофизични и топлофизични изследвания на клетъчно и молекулно ниво, за установяване на механизмите, свързани с устойчивостта на растителните и животински организми при криогенно третиране.

Под негово ръководство са разработени и внедрени лиофилизирани храни на различна основа и функционални храни за хранене при екстремални условия, получени по съвременни криобиотехнологични методи; разработени са режимни параметри и технологии за получаване и съхранение на различни лиофилизирани биопрепарати за медицинската практика, предназначени за лечение на рани и материали за биотрансплантация.

path_137260

Едва ли преди 31 години, когато ентусиастът Цветков монтирал собственоръчно първата машина в недовършената сграда на лабораторията, някой е предполагал, че храните, които ще се произвеждат там, ще предизвикат такъв бум. Вследствие от това България е третата държава, регистрирана в ООН, която е изпратила храни в Космоса, след САЩ и Русия.

Екипът на акад. Цветан Цветков разработва биотехнологии за студено консервиране и изсушаване на храните във вакуум. Родното космическо меню включва кисело мляко, ядки, ягоди, ябълки, кайсии, праскови, пъпеш, дори мусака и боб чорба и още много други. Почти всички космонавти са опитали ягодите, които се отглеждат в монтанското село Боровци. Начинът на консервиране на храната се нарича лиофилизация (вакуумно сублимационно сушене).

Това е най-съвършеният метод на консервиране, измислен досега. Той позволява на практика напълно (до 95 процента) да се съхранят хранителните вещества, витамините, микроелементите, даже първоначалната форма, естественият аромат, вкус и цвят продължително време при температури от -50 до +50 градуса.

В процеса не се използват ароматизатори, оцветители или консерванти. Високото качество и биологичната пълноценност на съхранените по този начин продукти се обуславя и от това, че на лиофилизация могат да се подложат само свежи продукти. Например съхраняването на ягоди преди обработка не трябва да превишава 8 часа от момента на брането им.

Българското меню е адаптирано за четирикратен дневен хранителен режим – две закуски, обяд и вечеря. Тези храни покриват изискванията на организма от хранителни биологични вещества, като средната стойност е 3000 – 3200 ккал. За разработките на лиофилизирани продукти колективът на акад. Цветан Цветков има два патента.

Image_1855697_126Навремето френският космонавт Жан-Лу Кретиен му признал: „Преди да се озова в Космоса, специална комисия изпробва продукти от СССР, САЩ и България, на които нямаше етикет, сочещ държавата производител, и констатира, че вашите са най-вкусни и качествени“.

А кубинският му колега Тамайо Мендес Арналдо споделя: „Преди да се скачим със станцията „Салют-6“, се договорихме с моя „съкафезник“ Юрий Романенко да помолим „хазяите“ й Леонид Попов и Валерий Рюмин да ни почерпят с българска мусака. За нея бяхме слушали легенди, а в нашите хранителни запаси тя, кой знае защо, липсваше”.



За да се превърне порция обикновен таратор в сухо пакетче, той трябва да мине през сложния процес на сублимация – да се замрази до минус 35 градуса и след това да се изсуши, запазвайки хранителните си свойства.

Екипът на академик Цветков прави и още едно изобретение, като сменя кръвта на болен от СПИН и… като по чудо той оздравява. Учените успели да убият вируса, причиняващ смъртоносната болест.

„Разработихме технология за консервиране на кръв при минус 157 градуса, към която прибавихме вещество, което унищожи ХИВ вируса”, обяснява Цветков. Според него с подобен серум може да се смени кръвта на болен от СПИН и така тя да се изчисти. Лечебният серум запазва качествата си 10 години. По подобен начин може да се лекува и левкемия. „Правихме опити върху хора в ЮАР, те бяха положителни, но крайно недостатъчни.

Благодарение на различните революции всичко бе забравено. Изследванията са ставали в чужбина, защото у нас направиш ли нещо, трябва да минат 100 години, за да бъде признато”, признава академикът.

Космическата храна все повече разширява обсега си. Тя вече се използва и от участници в експедиции до Антарктида и Хималаите. Днес астронавти от всякакъв пол и националност похапват любимата си мусака в открития космос и с пълно право благославят българския научен гений!

Като заслужена награда за положените през годините усилия президентът Първанов връчва на акад. Цветан Цветков орден „Стара планина“ за постижения в космическите изследвания. Безспорно той отдавна е заслужил това признание – най-вече заради създаването на световноизвестните български лиофизирани (изсушени при специални условия) храни, без които в Космоса щеше да е трудно и най-важното – нямаше да е толкова вкусно.

„Отначало те бяха предназначени за проекти на Варшавския договор, но не след дълго полетяха в Извънземието“, гордее се акад. Цветков.

24100111И покойният Николай Рукавишников много харесвал мусаката ни. Например, за разлика от някои капризни космонавти, Георги Иванов не придирял много, хапвал охотно от всички продукти. Докато американката Катрин Съливан, пребивавала 3 пъти в извънземна орбита, имала специални предпочитания към храната.

Преди втория полет тя поставила ултиматум на шефовете си: „Опитах американски и руски лиофилизирани храни, но се разочаровах, осигурете ми български лютеница, телешко с лук и десерт с извара.“

След приключване на космическата мисия нейните колеги се оплакали на ръководството: „Тази егоистка скри продуктите от България, помолихме я да ни почерпи, но се направи на глуха и унищожи всичко.“

Подобен номер скроил на „съквартирантите“ си и US астронавтът Питър Уисъф, летял в Космоса от 21 юни до 1 юли 1993г. Той направил „предварителен маркетинг“ на лиофилизираните храни, снабдил се по незнайни пътища с таратор, мусака и плодове „Made in BG“ и в даден момент се усамотил, за да ги хапне на спокойствие.

Бдителен колега обаче го засякъл, понечил да грабне тубата с киселото мляко и краставицата, засилил се, но не улучил целта. Голямата скорост и безтегловността го запратили в стената на совалката. Ръководителите на полета смъмрили Питър Уисъф, докато той само се усмихнал и рекъл: „Българският йогурт е страшно вкусен и ми подейства като афродизиак“.

„Навремето и Тодор Живков подхвана темата за афродизиаците“, доверява акад. Цветков. Бившият Първи няколко пъти посещавал неговия институт и при последния си воаяж уж между другото се поинтересувал: „Абе, Цветане, можеш ли да измислиш някаква храна, която да направи мъжа толкова потентен, че да върши „онова“ и в Космоса?“.

Ученият казал: „Да, ако ми наредите.“ Тато се подсмихнал и подхвърлил: „Е, нареждам ти, действай!“

„Пари нема, действайте!“ е принципът, на който от известно време функционира Институтът по криобиология и хранителни технологии. Световноизвестните продукти, произвеждани в него, вече не интересуват никого. Вместо тях нашите войници в Ирак например консумират хамбургери с дъх на пластмаса.

„Загубихме пазарите, но не и мечтите си“, твърди директорът. „Първите заселници на Луната ще са българи, там ще има научна станция с лаборатория по космическа биология, чийто шеф ще съм аз“, заявява той.




Добави коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

×