bnt.bg
От дълги години България е в тясна връзка с астрономията. Световноизвестни са и родните постижения в космонавтиката. Едно от най-ярките доказателства за това е професорът-астроном Димитър Съселов.
Той става световно прочут с това, че през 2003 г. чрез метода на транзитното търсене заедно с екипа си успява да открие най-отдалечената планета в нашата галактика. Тя се намира на около 5 000 светлинни години от нас, в съзвездието Стрелец и е наречена Ogle-TR-56b.
Димитър Съселов е роден през 1961 година в София. Въобще не е изненадващо, че притежава „интелектуална закваска“, тъй като всички мъже в рода му са дали своя дан в най-различни сфери на науката и живота. Интересното е, че всички те носят името Димитър.
Дядо му е виден български историк и автор на трудове, посветени на прабългарите. Архитектът Димитър Съселов пък е негов баща. Може би това да е една от причините, тласнали малкия Димитър към науката. Гимназиалното си образование получава в Несебър и Бургас. После се записва да следва във Физическия факултет на Софийски университет.
През 1980 година, 19-годишният тогава студент прави първата си публикация на астрономическа тематика в едно международно научно издание. Статията предизвиква силен интерес и става повод да бъде поканен на специализация в Торонто, Канада. Съселов емигрира след настъпването на демокрацията у нас, но и преди това е работил за научната си степен в Торонто. Паралелно с научните си разработки защитава успешно през 1988 г. кандидатска дисертация по физика.
Десет години по-късно, през 1998 г., астрономът е поканен за професор в университета Харвард и именно там прави най-голямото си научно откритие. Между 1999 и 2003 година е главен лектор в Департамента по астрономия. Съселов е участник в мисии на НАСА, също така се занимава с изследвания на връзката между материя и лъчение. Неговите научни интереси са всеобхватни – от еволюцията на водорода и хелия в ранната вселена, през строежа на звездите и стигат до пулсарите и определянето на разстоянията до други галактики. Автор е на две книги, посветени на пулсациите на звездни тела.
Международна слава получава, когато съвместно с неговия екип, посредством телескопа на Кеплер, използвайки т. нар. „транзитен метод“ успяват да открият стотици планети, подобни на Земята. Експериментално е доказано, че по-голяма часта от тези планети са с размера на нашата планета и гравитират около звезди /т. нар. екзопланети/.
Именно чрез този метод е открита и най-далечната известна досега планета, за която вече споменахме. Самият Съселов твърди, че в следващите няколко години поне 60 от тези планети ще бъдат подробно изучени. Нещо повече – подобен тип познание според него ще разшири неимоверно много мирогледа на човечеството и ще внесе съществени промени в живота на Земята.
В едно свое изказване той твърди следното:
„Вселената и животът са заедно и в пространството и във времето. Животът може да е незначителен по размери, но е значим във времето. Животът и Вселената съпоставени един към друг, са като дете и родител, родител и потомък. Какво означава това? Показва ни, че тази концепция за незначителност която научихме от принципа на Коперник, е изцяло грешна. Има огромен, значим потенциал в живота в тази Вселена – особено сега, когато знаем, че места като Земятя са често срещани. И този значим потенциал е също и наш потенциал. И ако ние сме икономите на нашата планета Земя и на нейната биосфера, по-добре да разберем космическата значимост и да направим нещо. Нека започнем нова революция в края на старата, заедно със синтетичната биология, като път за преобразуване на нашата среда и нашето бъдеще.“
В потвърждение на това твърдение наскоро мисията „Кеплър“ на американската космическа агенция НАСА откри нова скалиста планета с гигантски размери. Намира се на 560 светлинни години от планетата Земя и е цели 17 пъти по-голяма от нея. Какво е общото с България, вероятно ще попитате. Ами българската следа в това уникално откритие е именно професор Димитър Съселов. Той не само участва в нейното откриване, но е и нейният кръстник, давайки й името Годзила заради огромните размери, които има.
Неговата всеотдайност и целеустременност го превръщат в достоен и международно признат учен, а името му е повод за гордост на мнозина българи. Понастоящем Димитър Съселов е директор на Харвард-Смитсониън Център по астрофизика, както и на новия мултидисциплинарен център, наречен „Инициатива за произхода на живота“, който събира учени от цял свят и от различни области за изследване на живота в контекста на вселената.