Димитър Недков е автор на документални и художествени книги, посветени на историята на тайните общества. Самият той е участник във възстановяването на ложите на Световните зидари в България. Посветен е в най-високата, 33-та степен на масонството. Член е на международната академия на илюминатите в Рим. Димитър Недков е автор на „Знакът на българина“.
Той изпрати писмо до президента на Р България Росен Плевнелиев, в което коментира отказа на държавния ни глава да присъства на 9 май на парада на Червения площад в Деня на победата. Публикуваме писмото без редакционна намеса:
Господин Президент,
Да не ви учудва отсъствието на обръщението “уважаеми”. Историята е отредила кои държавни мъже заслужават това определение. Вие не сте от тях. Уважаеми за един народ са онези водачи, които се борят за достойнството му. Тази борба изисква качества, гарантиращи чувството за дълг към Отечеството.
Дългът на властовия Олимп, на който ви е възкачил народът, господин Президент, предполага отстояване на националната независимост и съхраняване историческата памет на нацията. Изпълнението на този дълг дава отговор на въпроса, който си задават уважаващите себе си народи – с чего начинается Родина?
Постъпихте много правилно, отказвайки да присъствате на парада на Червения площад в Деня на победата. Там не е вашето място, господин президент. Не ви подхожда компанията на достойни мъже, имащи собствено мнение за значението на историята. За пореден път доказахте, че вие не пишете историята на България, а угоднически я пришивате към глобалната политическа конюнктура…
Всъщност вие сте днешното олицетворение на онези, които преди повече от седемдесет години въвлякоха народите си в най-кървавата до днес война. Слугуването на интересите на Великите сили винаги е обричало народите на нещастия и загуба на национален суверенитет…
Войната, господин Президент, е основният инструмент на световната олигархия без оглед на нейната идеологическа окраска. Войната е кулминацията на властта на войнстващата посредственост, към която несъмнено принадлежите и вие. Войната е резултат на сляпото подчинение на безпринципни съюзи, прикриващи стратегическите си интереси зад паравана на свободата и демокрацията. Войната дели хората на “добри” и “лоши”, и определя избора им между живота и смъртта.
Господин Президент,
Денят на победата не е протоколен ангажимент. Той не изисква усилията да изричате заучени фрази. Денят на победата е като Голямата задушница. На този ден мъртвите говорят. Словата им напомнят, че изкуплението се простира над живите и умрелите…
В този смисъл отсъствието ви от Червения площад е оправдано. Спестявате си неудобството от ненаучените уроци на историята. Вие сте прагматичен, късопаметен човек, който бързо се отрича от миналото си, загрижен за светлото си бъдеще. Вие тепърва ще погребвате своите жертви и тепърва от вас ще се отвръщат останалите живи…
Прав сте, господин Президент!
Може би споделяте максимата, че победителите не ги съдят. Но не забравяйте поне, че заради държавници като вас, ние винаги сме били на страната на победените…
Не чувате ли тътена на оръдията?!?
9 май 2015
Димитър Недков