Васил Добрев е един от известните египтолози в Кайро, включен в почетния списък на музея на Сакара от 2006 г. заедно с Хауърд Картър, който е открил гробницата на Тутанкамон.
Васко е носител на Почетния легион. Тези отличия и признание получава, освен за всеотдайната си 30-годишна работа като археолог и защото през 2000 г. открива некропол в сърцето на Сахара.
„Гърците, отивайки в Египет, търсят оригиналните корени, защото виждат, че тази цивилизация е много по-стара от тях. Асклепий, който е бог на здравето всъщност е Имхотеп, който е главният архитект. Имхотеп е много повече от архитект, той е идеологът на цялата технология и строителство. Името му означава „този, който дарява и идва с мир”. Гърците отиват в храма на Асклепион, който се намира в Сакара и пренасят божеството в своя пантеон. Името Клептуза във Велинград идва от Асклепий. Коренът според мен на думата е „клептис”. Има вероятност около Велинград да има храм на Асклепий.
Синът на един колега от музея във Велинград го разпитвах за връх Сют-ка, което също е топоним с възможен корен от Египет. За мен идва от Сет-ка. Допускам, че бесите, чието име произлиза от Бес, египетско божество, не случайно са кръстили върха така. Сет е място. Оттам може би идва думата стол – стоя. „Ст” е коренът на думата за място. Ка е енергията.
А моят приятел ми казва: „А ти знаеш ли, че горе на върха има един трон, който е бил използван от войводите”. Имало е обред по посвещение с обръсване, а наблизо има изворна вода.
Запитан за имена като това в Средна гора – Скумсале, за топоними, които звучат екзотично и всъщност значението им не се знае, египтологът отговаря: „Аз предложих на проф. Валерия Фол да се направи един докторат на някои колега на такава тема – за произхода на топонимите. Например, селото на майка ми Княжево преди се е казвало Шахли, което е по-скоро свързано с Иран. Има нещо. И на нашите земи, които ни ги взеха след 9 септември г-жа Даниела Агре намери преди няколко години нещо като дворец. Имахме къща на мегдана и ни я взеха. Направиха читалище – хубаво читалище. Разказах на Даниела историята на баба ми. Те са бягали от турците, а тя е била малка и понеже много е ревала, за да не ги предаде, са я оставили. И някои от възрастните ми лели я намират точно на мястото на двореца.“
