Тук сме чули, разбрали, Лазаре,
че има ерген и мома, Лазаре,
я ергена женете, Лазаре,
я момата годете, Лазаре…
Българите празнуват Лазаровден. Християнският празник се отбелязва на осмия ден преди Великден, като всяка година се пада на различна дата, но винаги е в събота и ден преди Цветница.
Характерното за този празник е Лазаруването – момичета берат цветя за венци. Те се обличат в носии, като лазарки и обикалят всяка една къща в селото, пеейки песни и наричат за здраве и берекет. Домакинът на къщата, в която са дошли лазарки, трябва да ги почерпи с яйца, пари, плодове и други подаръци.
На Лазаровден момичета разбират за кой ще се омъжат, като момчетата обикновено са им искали ръката точно на този ден. Всяка мома трябва да стане лазарка, за да може да се омъжи.
А подготовката за лазаруването отнема цял месец на едно момиче, защото трябва да се зашият носиите и да се научат песните. Освен това лазаруването било гаранция, че нито една от лазарките няма да бъде грабната от змей горянин.