Сензационна находка – камък, върху който през 889 г. оставил подписа си самият Климент Охридски, откри археологът проф. Казимир Попконстантинов в манастира край провадийското село Равна. Откритието е уникално не само за българската, но и за световната история, пише в. „Телеграф“.
„Автографът“ от Свети Климент Охридски е отлично запазен, при това с посочена с точност дата – 24 април 889 г. В тази епоха подобни надписи обикновено съдържат само годината. Находката дава основание да предположим, че тук са били настанени учениците на Кирил и Методий след изгонването им от Великоморавия, които веднага се заемат с превеждането на църковните книги, обясни проф. Попконстантинов.
„Различните видове надписи или „графити“, както ги наричаме днес, са не по-малко важни свидетелства за една писменост от текстовете върху пергаменти ли хартия“, изтъкна той.
Другият факт, който прави манастира „Света Богородица“ край Равна уникален, са отритите 330 надписа на 5 графични системи – нещо непознато до този момент нито в Средновековна България, нито в някоя от славянските страни, нито във Византия. Това са руническото писмо, гръцкото писмо, латинското, глаголическо и кирилицата.
„Смело може да кажем, че нашите първи преводачи са били специалисти по сравнителна лингвистика“, отбеляза проф. Попконстантинов. В манастира са открити и над 3200 рисунки, изсечени стените. Сред рисунките има много изображения на конници, езически жреци, символи „кон“ и „кръст“.
Изобразени са християнските светци и сцената на Възнесението. Има също образи на различни животни – елен, козел, вълк и заек. Върху варовикови отломки личат заставки, познати от украсата на най-ранните старобългарски ръкописи.
Интересното е, че буквите от надписите имат същата големина и форми, каквито имат и върху пергамента.
В обителта са разкрити църква, скрипторий (работното помещение, където са преписвали текстовете) жилищни сгради, баня. Манастирът е опожарен през втората половина на ХI век при нашествието на печенегите. Малко са средновековните български писмени паметници, които са достигнали до наши дни, обясни проф. Аксиния Джурова. Най-стар от тези, които се съхраняват днес в България, е Енинският апостол, създаден през първата половина на XI век. Той е изписан по старинния устав, с лек наклон вдясно, по подобие на литургичните гръцки ръкописи от IX-X век.
Ръкописът се намира в Националната библиотека „Кирил и Методий“. В нея се съхраняват също така Добрейшовото, Бранишкото и Врачанското евангелия, като и две избори евангелия – всички те от XIII век. Архивите на БАН пазят Битолския триод от XII век. Древни ръкописи се съхранят и в провинцията. В Рилския манастир например се намира сборник „Адреанти“ от 1473 г., писан от Владислав Граматик.
В неговата подвързия са открити глаголически текстове от XI век. В архивите на пловдивската библиотека „Иван Вазов“ се съхранява Слепчанския апостол от XII век. За съжаление, най-цените писмени паметници от епохата на средновековна България са достояние на чужди музеи и библиотеки, посочи проф. Аксиния Джурова. Най-стар от тях е Асемановото евангелие от X-XI век. То се намира в библиотеката на Ватикана и е най-цялостният запазен глаголически ръкопис от 158 листа, като в Мецеслова се съдържат паметите на Кирил, Методий и Климент Охридски. В папската държава се съхранява и т. нар. Ватикански палимпест от същата епоха.
Там се намира и най-известният препис на Манасиевата хроника. Тя е превод на „Световната летопис” на ромейския писател Константин Манасий. Обхваща историята на света до началото на управлението на византийският император Алексий I Комнин (1081 – 1118). Преводът е направен в периода 1335-1345 г. пак по заповед на цар Иван Александър и има 19 добавки, свързани с българската история. Запазени са 5 преписа, но всички те се намират в чужбина. Най-известен е този във Ватикана, защото е единственият илюстриран с оригинални миниатюри – 69 на брой с над 100 отделни сцени, от които 18 са посветени на събития от българската история.
Един от безспорните шедьоври на средновековната ни литература е Лондонското четвероевангелие, намиращо се в Британския музей. То е датирано от 1365 г. Представлява превод от гръцки език, направен по заповед на цар Иван Александър, за което преписвачът Симеон е оставил обширна бележка. Книгата съдържа 268 листа. Украсена с 366 многоцветни миниатюри, тя е един от най-разкошните наши писмени паметници от тази епоха. Най-ценното за нашата история в него е груповият портрет на царското семейство на цар Иван Александър, царица Теодора и синовете им Иван Шишман и Иван Асен.
Виенската национална библиотека пък притежава основната част от Мариинското четвероевангелие от X век. В Руската библиотека в Санкт Петербург също има средновековни български писмени паметници – Зографското четвероевангелие от X век, част от Синайския евхологий от XI век и част от Рилските глаголически текстове.
В Държавната библиотека в Берлин се пази „Изборникът на Симион” (или „Светославов изборник“) от 1073 г.