Производството на рапица в България бележи силно развитие. Само за 10 години площите нарастват над 13 пъти – от 15 000 ха на близо 200 000 ха. Продукцията се изнася предимно за Германия.
Рапицата се използва основно за производство на биодизел, както и за рапичен шрот за животните. Съдържа 42-50% мазнини. От 100 кг рапица се извлича 50 л масло, което има спецефичен аромат, но може да се използва за готвене и е полезно, защото е силен антиоксидант.
Бизнесът е изключително доходен. Рапицата се жъне след ечемика, изнася се веднага и няма разходи за съхранение. Проблемът е, че тази култура не трябва да се сее 3-4 години на едно и също място, но тъй като производителите не могат да чакат, се развиват много болести и вредители.
Засушаванията през есента също създават проблеми, защото рапицата се сее в края на август и началото на септември и ако тези срокове се изпуснат заради сушата, растението не може да направи хубава розетка преди настъпването на студовете и да презимува успешно.
Българското земеделие е експортно ориентирано и външнотърговското салдо е положително, съобщи заместник-министърът на земеделието, храните и горите д-р Цветан Димитров, цитиран от agrolife.bg.
У нас се произвежда почти четири пъти повече зърно отколкото се потребява и близо 70% от износа е предназначен предимно за страните от ЕС. През последните десет години се наблюдава трансформация от млечно към месодайно говедовъдство.
Овцевъдството също е традиционен сектор, като в България се отглеждат около 1,5 млн. овце. Другите сектори като птицевъдство, свиневъдство и биволовъдство също бележат ръст.