Природният феномен Каменни гъби, известен още като Скални гъби, е разположен в близост до село Бели пласт, до самия път между градовете Хасково и Кърджали. Местните го наричат Мантаркая.
Каменните гъби са причудливи скални образувания, формирани в резултат действието на водата и вятъра. Скалните образувания са се изградили в риолитови вулкански туфи. Туфите, от които са се оформили каменните гъби, също са резултат от интензивна подводна вулканична дейност, датираща от времето на палеогена.
След оттеглянето на морето и при издигането на морското дъно скалите били подложени на ерозията и под въздействието на слънцето, вятъра и водата се образували днешните каменни гъби. Те са оформени в два отделни слоя на туфите, които имат и различни механични свойства.
В първия пласт са „пънчетата на гъбите”, той е „по-слаб” – податлив е на въздействието на вятъра и водата, и е с розов отенък, който се дължи на минерала клиноптилолит. В горния пласт са „шапките” на гъбите. Този пласт е и по-издръжлив на природните стихии, поради което изтъняването е повече изразено в долния пласт, където са пънчетата на гъбите.
Каменните гъби представляват хармонични скални късове, с форма на естествени гъби, с розови пънчета и зеленикави гугли. А на минерала клоиноптилолит се дължи розовият им цвят, а сините и черните петна са от манганови конкреции. Зеленикавата багра се появява от минерала селадонит. Самите скали са високи около 3 метра. Местността, в която се намират скалните образования, е обявена за природна забележителност. В защитената местност могат да се наблюдават интересни видове птици: орел змияр, египетски лешояд, червенокръста лястовица, испанско и обикновено каменарче.
Легендата за Каменните гъби
Както повечето природни забележителности в района на Родопите, така и скалният феномен е свързан с мистична легенда, която разказва за въглищаря Радуил, който имал 4 дъщери. Момичетата били чевръсти и работливи, помагали на баща си и излизали извън крепостта, само за да търсят вода, защото тя трудно се намирала и все не достигала.
Един ден те тръгнали за вода, но били подгонени от група разбойници. Девойките изплашили коня на водача, който паднал на земята и бил разкъсан от момичетата. Четирите били застигнати от приятеля на загиналия – Омур. Той замахнал с ятагана и отсякъл главата на първата от тях, но щом докоснала земята, тя се превърнала мигом в каменна гъба. Замахнал и покосил другите две сестри, но се повторило същото. Изплашил се Омур, слязъл от коня, но преди да убие последното девойче, главата ѝ сама се превърнала в камък. Ужасен, той скочил на коня и понечил да избяга, но при първата крачка се превърнал в черна скала. Хората и днес наричат самотната канара в близост до гъбите Каратепе (черен хълм).
Интересни са историите не само за появяването на Каменните гъби, но и за лечебните свойства на един от минералите, който се съдържа в състава на скалите. Това е клиноптилолитът, известен още като зеолит, на който се дължи розовото оцветяване на пънчетата. Популярността на минерала нараства през последните години, макар че родопчаните отдавна го познават и използват свойствата му. Зеолитът привлича и задържа катиони от средата, в която се намира, и от своя страна отделя други.
Смята се, че ако се постави във водна среда, той елиминира всички вредни за човека вещества от нея дори и радиоактивните. Водата, обработена със зеолитq нормализира кръвното налягане, премахва напрежението, лекува депресивни състояния и безсъние. Според твърденията, ако минералът се потопи във вода и се остави да престои една нощ, водата, в която е бил, вече е целебна. Тя лекува стомашно-чревни заболявания, гастрити, колити, детоксикира организма, пречиства жлъчката и бъбреците.
Всички тези свойства на клиноптилолита все още се изследват, но местното население пие „живата вода на камъка”. Дали на нея или на чистия въздух се дължи дълголетието на родопчаните е трудно да се каже, но всички знаем, че във всяко поверие има доза истина.
