Колко древна е Малка България?

wikipedia

Колко всъщност знаем за едни от най-древните находки у нас, а именно Мегалитите?

Нека да се потопим в света на магиите, пророчествата, връзките с отвъдното и тези древни цивилизации живели някога на нашите земи и оставили енергия, богата и древна, да ни пази и къкри, да ни защитава от змейове и вещици. Нека разгледаме някой от въпросните Менхири и Долмени, така добре познати по света и силно разпространени и у нас. Уникално изградени от човешка ръка или великата намеса на природата, не знаем, но със сигурност ни изпълват с удивление и заинтригуват с легендите си.

Въпросните мегалитни паметници са все още в процес на изследване от етнолози, археолози, историци, геолози и други любознателни натури.

В повечето случаи са изградени от камъни, или са вградени в каменни скали, със сигурност скрити дълбоко от природата. Повечето от тях разкриват културно-исторически връзки между племената и народите живели по нашите земи. Възможно е мегалитната култура да принадлежи на народи, живели хилядолетия преди древните траки.

Ето някои от мегалитните, скално изсечени светилища и уникалните за техните райони митове и легенди.

Караджов камък (с. Мостово, Община Асеновград)

Караджов камък представлява огромен скален къс заклещен между две канари. Намира се на територията на древно тракийско светилище и входа (отвора) на мегалита е висок 20 метра с ширина около 3 метра. Представлява вход към три свята, които са трите върха Караджов Камък, Беглинтаж и Кръстова гора, а както са вярвали древните, върховете са били на хората, боговете и мъртвите. Караджов камък е светилище, посветено на култа към мъртвите.

Слънчева врата – “Момини камъне” (с. Старосел)

Скалния мегалит край Старосел е древното място на траките, което са използвали като вход към отвъдното.

Мегалитната порта се състои от два огромни и обли каменни къса, които са опрени един в друг и образуват проход – Слънчеви двери. Начинът, по който е изградено, огнените багри на залеза минават точно през процепа, получаващ се между скалните късове.

Според легендите Слънчевите двери са проход, през който слънцето залязва и преминават душите на мъртвите отивайки в отвъдното.

Според друга легенда името на мястото се дължи на любовта между девойка и момък от близкото село. Момичето било толкова влюбено, че не спазило установения по това време ред, и се отдало на любимия си, преди да стане негова законна съпруга. По тази причина семейството и я отхвърлило и проклело. За да се спаси момичето избягало извън селото, където я застигнала и клетвата на близките й. Тя се вкаменила, с лице към небето, вследствие, на което се образувала и скалата с тази форма, а мястото започнало да се нарича Момини камъне.

Край село Старо Железаре се намира мегалитен паметник, който наподобява структурата на всеизвестния Стоунхендж. Той е открит през 2002 г. от археолога Георги Китов.

Изграден е от 24 каменни стълба разположени в кръг с диаметър 6-7 метра. Според археолога тази древна конструкция е била използвана като астрономическа обсерватория.

Гърленски храм – кладенец (с. Гърло, Пернишка област)

Храма – кладенец е открит в местността Пусто гърло под връх Кула през 1972 г. от археологически екип ръководен от проф. д-р Димитрина Митова – Джонова. Храмът датира в XII век пр. Хр. Съоръжението е изградено в уютна малка котловина осеяна с много извори, през праисторически времена. Южната част от храма е вкопана в земята. Седем метра дълъг коридор, с тринадесет каменни стъпала отвежда в кръгла зала, в чийто център над извора е изграден кладенец с дълбочина 5 метра.

Особен интерес представлява строителната техника застъпена при изграждането на храма. Храм – кладенецът е археологически проучен. Открити са фрагмент от каменна брадва, дърво и кости на жертвени животни определящи същността на храма.

Съоръжението е датирано от къснобронзовата епоха.

Мегалитен култов комплекс (с. Ангел войвода, община Хасково)

Древното мегалитно светилище е едно от най-големите в България и е със статут на Паметник на културата от национално значение. Светилището е разположено върху скалист връх‚ известен под името Асара. По билото на върха личат следи от мощна крепостна стена, а по скалите са издълбани над 50 ниши. При прохода към височината е оформен скален басейн с трапецовидна форма и заоблени ъгли, който вероятно е служил за жертвеник.

В най-високата част, на три от зъберите, са изсечени култови съоръжения. Върху най-източното е оформен гроб, до който водят пет стъпала. В непосредствена близост, в подножието на скалата е врязан голям, неправилен четириъгълник, в центъра, на който има полусферична вдлъбнатина. Възможно е той да символизира вратата (прехода) към отвъдното.

Това са само няколко примера от многото находки намерени в България, от многото мистични и заредени с енергия, скрити дълбоко в горите спомени от миналото. Нека да ги пазим, надявам се да успеем да ги опазим и живеем в мир с тях.

*Материалът е публикуван в сп. „Българка“.