По пътя на българските градинари

градинари




Нов европейски културен маршрут – „По пътя на българските градинари“ ще кандидатства за получаване на сертификат пред Съвета на Европа. Целта на проекта е да стане част от Европейската програма „Културни маршрути”, проследявайки историята на народите, миграциите и разпространението на европейската цивилизация, информира БНР.

Идеята за неговото създаване е на Изследователския институт на българите в Унгария с директор Моника Тютюнкова. Партньори от българска страна са Музеят на гурбетчийското градинарство в Лясковец, Регионалният исторически музей във Велико Търново и Шуменският университет „Епископ Константин Преславски“.

Хрумването се ражда през 2014 година по повод 100-годишнината на дружеството на българите в Унгария, когато в Будапеща беше издигнат паметник на българския градинар.

За диаспората ни в Унгария с уважение разказва и търговският аташе на унгарското посолство у нас Томаш Будай, чиято майка също е българка.

Българските градинари са в Унгария вече 100 години и имат свои институции. Създали са своя църква „Св. Св. Кирил и Методий“ в Будапеща. Построена е между другото точно преди 100 години и тази година ще празнуваме юбилей на българската църковна общност, създадена благодарение на българските градинари в Унгария. Тази църква е един от стожерите им в Унгария. Българите имат и културен дом, построен преди много години, имат и българско училище. Тези институции са подържали през всичките тези години техния бит и самосъзнание, така че аз като полу-българин се радвам, че е толкова силен и толкова жилав, българският дух в Унгария.

Първото събитие по съвместния проект е мобилна изложба за градинарството, която ще бъде показана в няколко унгарски и български града. Основните точки в Унгария са Будапеща и Сегет, а в България – Лясковец, Велико Търново, Шумен и София. Тя ще продължи от юни до декември. Във всеки град ще бъде допълвана със снимки, предмети и документи, с които разполага местният музей. Предвидени са и образователни програми за деца и младежи по тези теми.

Пример за допълване на изследователския проект е богатата експозиция на Музея на гурбетчийското градинарство в Лясковец. Уредникът на музея Сергей Добрев ни разказва за историята на българските градинари, започнала в средата на XIX век.




Част от експозицията на Музея на гурбетчийското градинарство

Първите българи, които са излезли, са отишли в Румъния и Княжество Сърбия, тоест, периметърът е близо и изкарват добри пари. Част от тях отиват в Банат и Браила, другите стигат до Белград. Групите, които излизат, се наричали „тайфи“. Отговорниците на групите се наричали „газди“.

Това са останали турски термини. Започват да излизат по 10-15 човека. Наемат парчета земя, обработват ги, разширяват градините. Някои се връщат през ноември с припечеленото, други остават да зимуват, защото там са строили някакви временни постройки.

Второто поколение градинари, които са излизали, са имали документация, която са водели. Като тръгне групата, се е пишело кой с какъв капитал влиза – кой с каруца, кой с кон, кой с рало. И по самите градини е имало човек, който е пишел какво се изкарва, за да се разпредели накрая точно печалбата.

А повече за целите на проекта и културния маршрут научаваме от Илия Вълев от Великотърновския исторически музей: „Това е трансграничен проект, с който целим да популяризираме една сериозна връзка между двете държави – България и Унгария, която не е много известна и малко хора я знаят.Освен това, искаме да обединим няколко културни прояви и културни институции с тематиката гурбетчийско градинарство. Затова в момента целенасочено работим за създаването на тези връзки и контакти, с които да си бъдем в помощ един на друг.“

Работата по проекта ще продължи четири години. Ще се търсят наследници на българските градинари, които да разкажат за бита и културата на своите предци от първата половина на миналия век.




градинари




×