НИМ
Изключително рядка пощенска картичка, изобразяваща възторга на народа в Пловдив след провъзгласяване на Съединението и тържествения марш на доброволци от всички краища на страната, събрали се да защитят своето дело, показва Националният исторически музей (НИМ) за 6 септември – Деня на Съединението (между Княжество България и Източна Румелия).
Посетителите на музея ще могат да проследят събитията около Съединението от 1885 г. чрез изложените експонати.
Литографията на Николай Павлович „Съединението на Северна и Южна България” е един от най-синтезираните и емблематични изрази на събитието. Показани са също фотографии на членовете на Тайния революционен комитет начело със Захари Стоянов, възпоменателни медали за Съединението, маслени портрети и цветни литографии с образа на княза-обединител на Княжество България и Източна Румелия Александър I Батенберг, снимков материал с моменти от Сръбско-българската война и др.
Съединението на създадените от Берлинския конгрес (1879 г.) Княжество България и Източна Румелия е извършено и обявено на 6 септември 1885 г. в Пловдив. То е подготвяно грижливо и последователно от Българския таен централен революционен комитет, оглавяван от Захари Стоянов.
Съединението е първото напълно самостоятелно национално дело в новата българска история. Българите сами, без чужда помощ, без официалното съгласие на Великите сили и при напълно отрицателното отношение на Русия, отхвърлят едно унизително постановление на Берлинския договор. Това събитие е първа стъпка към националното обединение, която за съжаление е последвана от поредица неуспешни ходове.
Съединението през 1885 г. довежда до създаването на значителна по територия българска държава/ок. 97 хил. кв. км/ с по-големи стопански и човешки ресурси и с възможности за развитие по пътя на материалния и духовния прогрес.
Съединението е последвано от Сръбско-българската война, известна като „война на капитаните срещу генералите” (от 2 до 16 ноември 1885 г.), в която българите успешно защитават политическото си постижение.
Голямото събитие, което отбелязваме на 6 септември 1885 г. е свидетелство, че малките народи могат в голяма степен да избегнат постоянната намеса и опека от страна на Великите сили при решаването на важни за нацията и държавата въпроси.