Софийската света гора – съхранение на вярата от миналото

Софийската света гора

Софийската света гора




София е отколешен християнски център, църковното строителство в границите на днешната българска столица датира от времето на Константин Велики – император на Източната Римска империя. По време на Второто българско царство храмовото строителство в Средец и в околността достига връхната си точка, като по тези земи се появяват около 300 манастира.

Макар по време на османското владичество тези свети обители да са оставени само на милостта на духовници и миряни, разчитащи на Божията закрила в трудните времена на потисничеството, а не на държавна защита и закрила, църквите и манастирите в Софийското Светогорие оцеляват и днес могат да се посетят над 20 от тях в околностите на София.

Софийска света гора

Кремиковски манастир

По-известни манастири, част от Софийската света гора, са Кремиковският „Св. Георги“, Сеславският „Св. Николай“, „Илиенският „Св. Илия“, Клисурският „Св. Петка“, Дивотинският „Св. Троица“, Кътинският „Св. 40 мъченици“, Чепинският „Св. Три светители“.




Всички те са разположени в северната част на Софийското поле. В южната част на Софийското поле се намират Боянският и Драгалевският манастири и др.

Софийска света гора

Драгалевският манастир

Някои специалисти определят три основни етапа в развитието на Софийското Светогорие. Първият се свърза с приемането на християнството като официална религия в Римската империя, част от която е била и Сердика. През IV-V век около Сердика започва да се изгражда пръстен от манастири, които западат при варварските нашествия от VII век, последствие от Великото преселение на народите.

Дейността в тези религиозни комплекси замира за периода от създаването на Дунавска България до установяването на християнството като официална религия в Първото българско царство. Църковният и манастирски живот в Средец и околностите му се оживява с пренасянето на мощите на св. Иван Рилски. В рамките на града е основан манастир, посветен на живота и делото на Рилския светец.

С това се дава начало на втория период в развитието на Софийската света гора. Третият етап на развитие се свързва с епохата на Второто българско царство. През XIV век се оформя т.нар. Витошка или Мала света гора, описана в литературата като „общност от 14 манастира, сред които главен е бил Драгалевският.“

Известни книжовници на Софийската света гора по време на османското владичество са Матей Граматик и св. Пимен Зографски.




Един от най-красивите и най-добре запазените манастири от Софийското Светогорие е Кремиковският манастир. Той се намира в ниската част на склоновете на Стара планина, в частта й при София, северно от кв. „Кремиковци“, на 2 к. от асфалтов път и сред борова гора. Предполага се, че е основан в края на Второто българско царство.

От запазени ктиторски портрет и ктиторски надпис научаваме, че манастирската църква е завършена и стенописана през 1493 г. От същият период е запазено Кремиковското евангелие (1497 г.).

Друг важен за историята на Софийската света гора и важен паметник на предосвобожденското зографско изкуство е Сеславският манастир „Св. Николай“. За съжаление, на многото желаещи да го посетят, ще споменем, че той е трудно достъпен. Намира се в полите на Стара планина, близо до с. Сеславци.

Ключът за обителта „Св. Николай“ се пази в селото. Манастирът е въздигнат през първата половина на XVII век. Изписан е от иконописната дружина на св. Пимен Зографски. В притвора на манастирския храм са изписани ликовете българските светци Иван Рилски, Прохор Пчински, Йоаким Сарандапорски и Гавриил Лесновски. Това е определяно като „свидетелство за родолюбива християнска проповед.“

Посещавайки манастирите и църквите от Софийската света гора, ще усетите духа на отминали епохи, величието на българското от средните векове и Възраждането и съхранена светостта на вярата от миналото.

Софийска света гора

Сеславският манастир „Св. Николай“




Материалът е подготвен от Мая Джамбазова