Варвара вари, Сава пече, Никола яде с голямата лъжица и гости гощава. Тази поговорка е много разпространена в България, когато започне последния месец на годината – декември.
Света мъченица Варвара българите отбелязваме на 4 декември.
Света мъченица Варвара
Св. Варвара е родена в Илиопол и е живяла по времето на император Максимилиан. Още като девойка приема Христовата вяра. Подложена е на мъчения заедно с християнката Юлиана. И двете са осъдени на смърт заради вярата им. Погребани са от християнин, който построил над тях храм.
Мощите на Варвара почиват в Киев, а една малка частица от тях се намира в софийската църква „Свето Преображение“ в квартал „Лозенец“. Знатната дама от град Илиопол е убита от собствения си баща – езичник, защото приема християнството.
Народни традиции и обичаи
Народът почита Св. Варвара като закрилница от болести и особено от шарката. Варвара е типично женски празник. За да умилостивят и прогонят баба Шарка, жените приготвят обредно вариво от различни житни и бобови зърна, подслаждат го с мед и раздават надецата си и съседи. Майките раздават царевични питки и ракия.
Срещу празника край измазаното огнище се нарежда трапеза за шарката с медена питка, паничка мед, сол, вода; оставят пешкир и възглавница до софрата.
В народните представи Варвара и сестра й Сава, чествана на другия ден, са двете сестри на Св. Никола. От тях Сава е по-добрата, винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите.
Двете сестри подготвят празника на Св. Никола, затова се казва: „Варвара вари, Сава пече (меси), Никола гости гощава“.
На Варвара жените подготвят обредно вариво, както на Андреевден. В някои райони на страната месят питки, намазват ги с мед или рачел (сварен гроздов сок с парченца тиква, патладжан и др. плодове) и ги раздават на пътниците, за да отнесат със себе си болестта.
В Южна България Св. Варвара се почита като повелителка на болестите, на плодородието и домашните птици. На този ден се приготвят благи пити, които се намазват с мед или захар и се раздават на съседите, за да не боледуват децата.
За омилостивяване на шарката, вечерта срещу празника за нея се приготвя трапеза или се оставя през нощта медена питка на полица, за да я вземе баба Шарка, да си хапне и да не напада децата. В Западна България със същата цел на кръстопът нечетен брой деца палят огън, сваряват леща в гърне и прескачат три пъти огъня. Главня от него и лещата се пазят за лек против дребната шарка. Майките раздават царевични питки и ракия.
Сред тракийското население вечерта срещу св. Варвара се нарежда първата кадена вечеря – „кадилка”. Стопанките изпичат обреден хляб, варят жито, като в него пускат зърна леща, грах и боб. Върху хляба се пали дълга, завита на кълбо „варварска свещ”.
Ако завали градушка, жените изнасят свещта и я запалват с вярата, че ще спрат стихията. Празничната трапеза се прекадява от най-възрастната жена в къщата. Тя вдига хляба високо, за да пораснат посевите високи. През първата кадена вечеря в огнището гори дебел пън, като пепелта от него се пази и с нея се ръсят нивите, за да има богата реколта.
Друг обичай е да се вари боб и да се слагат по няколко зърна на коляното на детето и то да ги изяде без ръце.
Трапезата на Св. Варвара
Българската традиция изисква за всеки празник да бъдат приготвяни специални ястия, с които той да бъде почетен. Тези ястия трябва да бъдат приготвени от домакинята – те не трябва да са купени като полуфабрикати или приготвени от друга жена.
На Св. Варвара се приготвят пресни питки, които се намазват с мед. По стара българска традиция домакинята излиза на пътя и раздава питките на минувачите. Всеки, който отчупва от питката, изрича благословия: „Да дава господ здраве вам, на челяд, на добитък и на всички!“
Сутрин нечетен брой деца – три, пет, седем и т.н. се събират на някоя поляна, като всяко едно от тях носи дръвца и по няколко шепи зрял боб. Те правят огън, слагат боба в глинено гърне и го варят на чорба. Когато бобът омекне и преди в гърнето да е прибавено сол и лук, дете, което е изтърсак – последното дете на родителите си, изважда с лъжица от боба и слага на коляното на всяко дете по три зърна. Децата са насядали в кръг. Всяко дете изяжда зърната, като ги взема в устата си без да ги пипа с ръце. В България съществува поговорка: „Света Варвара меси, Свети Сава пече, Свети Никола яде.“
До деня на Света Варвара расте нощта. Този празник е по време на Коледните пости, затова за него се приготвят постни ястия. Питката, която се приготвя за празника на Света Варвара трябва да бъде много внимателно приготвена, като се спазят всички препоръки и указания на рецептата.
КЪПАНА ПИТКА
Необходими продукти
- 3 яйца
- 1 чаена лъжичка сол
- 1 супена лъжица захар
- 3 супени лъжици олио или разтопено краве масло
- 1 кг. брашно, мая за хляб колкото кибритена кутийка
- 1/2 литър прясно мляко
Начин на приготвяне:
Ако искате питката ви да стане точно такава, каквато са я приготвяли бабите в България, трябва да не щадите сили и желание. Запретнете ръкави и замесете натрошената мая с малко мляко, захарта и малко брашно, за да се получи кашичка. След това проявете малко търпение и оставете маята да бухне.
Някога бабите ни са пресявали брашното по два пъти – за да няма нечисти помисли у хората, които ще ядат от питката, но и за да остане най-чистото брашно. Днес това може и да не бъде изпълнено. Сипете брашното в тава и в средата направете „кладенче“ – малко празно пространство, в което слагаме бухналата мая, разбитите яйца, солта и мазнината. Като добавяте прясното мляко, замесвате тесто, което месите, докато стане идеално гладко.
След това трябва да сложите полученото тесто в тензухена кърпа и да го пуснете в голяма тенджера в хладка вода. Затова тази питка се нарича къпана питка. Когато тестото е готово, или „изкъпано“, то изплува на повърхността на водата повече от половината. Тогава трябва да го извадите от кърпата и да го омесите отново с брашно.
Едва тогава можете да оформите пита, която да поставите в намаслена тава, да я намажете с жълтък, разбит с малко вода и да я поставите в студена фурна.
Запомнете: тази питка не трябва да се пече в предварително затоплена фурна. Температурата на фурната трябва да е умерена – 150 градуса.
Питката може да бъде предложена с мед, чубрица или кисело мляко като закуска, ако пред дома ви не минат хора и няма на кого да я раздадете.
ПЪЛНЕНИ СУХИ ЧУШКИ
Необходими продукти
- 12 сухи чушки
- 2 глави кромид лук
- 2 моркова
- 4 супени лъжици олио
- 1 кафяна чашка ориз
- 1/2 чаена лъжичка смлян черен пипер
- 1 супена лъжица нарязан на ситно магданоз
- 1 супена лъжица нарязани на ситно листа от целина
- сол на вкус
Начин на приготвяне:
Има няколко начина да приготвим сухите чушки. Можем да ги попарим с вряла вода или да ги пуснем във вряща подсолена вода и да ги варим докато омекнат. От вас и свободното ви време зависи кой начин ще изберете.
Ако пък ги накиснем в студена вода, трябва да ги държим в нея от вечерта до сутринта. този начин е подходящ за домакините, които предпочитат да мислят за утрешното ядене от предния ден, но и за тези, които предпочитат да не се намесват пряко в процеса на готвене.
И в трите случая след това трябва да обелим набъбналата корица (дръжките и семките на чушките трябва да бъдат почистени предварително). Приготвяме смес като в подсолена вода задушаваме нарязания на ситно лук и настърганите на ситно ренде моркови.
Когато зеленчуците омекнат и водата изври, наливаме олио и запържваме. Прибавяме ориза, наливама една чаена чаша гореща вода и варим на умерен огън, докато оризът поеме водата и набъбне. Тогава сваляме тенджерата от огъня и прибавяме смления пипер, нарязания на ситно магданоз и нарязаните на ситно листа от целина.
Когато сместа се охлади, с нея ще напълним обелените и почистени чушки. Чушките трябва да наредим плътно една до друга в тенджера, на дъното на която сме похлупили чиния. това се прави, за да не излезне оризът от чушките по време на варенето. Понякога българските домакини слагат чиния и върху чушките.
Наливаме гореща вода в тенджерата, докато чушките бъдат покрити и варим на тих огън.
ЛЕЩА ПО ЛЯСКОВСКИ
Необходими продукти
- 1 1/2 чаена чаша леща
- 1 голяма глава кромид лук
- 2 моркова
- 1/2 глава целина
- 4 картофа, два червени домата – пресни или от консерва
- 1 кафяна чашка олио
- 3 скилидки чесън
Начин на приготвяне:
За да приготвите това ястие от леща, трябва да имате поне една нощ предварително на разположение. Не мислете, че през цялата нощ ще готвите – това не съществува в българската кухня. Трябва просто от вечерта да измиете и почистите лещата и да я накиснете във вода, където да престои през нощта.
На следващия ден преди да започнете да приготвяте ястието трябва да изцедите лещата, да я залеете с прясна студена вода и да я варите на умерен огън, докато омекне.
В друг съд задушете в олиото и в една кафяна чашка вода нарязания на ситно лук. Когато лукът започне да пожълтява, сложете нарязаните на малки кубчета моркови и нарязаната на кубчета целина.
Прибавете тази смес към почти сварената леща заедно със скилидките чесън, /които не трябва да бъдат обелени/, обелените и настъргани на едро ренде домати и нарязаните на кубчета картофи.
Варете докато лещата омекне напълно – тогава прехвърлете сместа в намаслена тавичка, посолете на вкус и печете в умерена фурна, докато омекнат напълно и картофите.
Това ястие е много полезно за малки деца, възрастни хора и жители на студени страни, тъй като е много хранително. Това се дължи на топлинната обработка, на която е подложено – варене и печене. При варенето хранителните вещества и качества на продуктите се запазват, а при печенето продуктите се обработват по начин, който е най-лесно усвоим от стомаха. Ето защо в България, и по-точно в малките градове и села, през зимния сезонхората предпочитат варивата като боб, леща, грах, и разбира се, месо след Коледните пости.
ОРЕХОВКИ
Необходими продукти
- 250 счупени орехови ядки
- белтъците на две яйца
- 200 грама пудра захар
Начин на приготвяне:
Най-напред трябва добре да разбиете белтъците, докато се получи гъста „снежна“ маса. Към тях трябва да прибавите последователно захарта и ореховите ядки, като непрекъснато разбивате с миксер или на ръка. След като продуктите бъдат добре разбити, оформете с лъжичка купчинки, които ще подредите върху намазана с масло хартия. Можете да използвате също така домакинско фолио, поставено върху дъното на плитка тава. Сладките се пекат в слаба фурна, докато почервенеят.
Трябва да знаете, че за да се запази целостта им те се отделят от хартията или фолиото, докато са топли.
Можете да ги поръсите с пудра захар и да ги подредите в чиния, която да украсите с борови иглички. Така децата ви ще се зарадват на украсата и със сигурност ще харесат тези вкусни сладки.
И разбира се, да не забравят да почерпят имениците – Варвара, Варя, Варадин.