Българското училище в Амстердам пази българското

Амстердам

Да запазим българското, където и да се намираме по света. Инициатива, реализирана от много наши общности в чужбина, създаващи български училища, за да могат младите поколения, израснали не на родна земя, да учат правилен български език, история и култура.

През 2013 година Елица Йорданова от град Русе основава сдружение „Българско образование и култура” в Амстердам, Холандия. Организацията има амбицията да бъде единственият социален, културен и образователен център, подпомагащ запазването и предаването на българската етнокултура и духовна идентичност сред имигрантите в провинция Северна Холандия.

„Целта ни е да запазим непрекъснатата тънка нишка, която свързва децата ни с България, да пазим българщината, дори и на хиляди километри от Родината”, споделя нашата сънародничка пред в. „Труд“.

Неделното българско училище носи името „АБВ” и е инициатива на сдружението. Предлага обучение по български език и литература, история и география на България за деца от 1-ви до12-ти клас. Също така има и предучилищна група за деца от 4 до 6 години, както и редица извънкласни дейности, кръжоци и мероприятия за ученици от всякаква възраст, имащи за цел да запознаят децата с българските празници, обичаи и традиции.




Към момента в училището има записани 101 деца на възраст от 4 до 18 години, които са разпределени в класове в зависимост от възрастта и нивото на владеене на български език. Обучението се води от квалифицирани преподаватели, а извънкласните дейности – от дългогодишни специалисти в областта на приложните изкуства, рисуване, музика, пеене и народни танци. Учебните програми са разработени в съответствие с изискванията на МОН за обучение на българи зад граница. Всички учебници и учебни помагала са на издателства одобрени от МОН, разказва Елица.

Амстердам

Интересуваме се дали получават помощи от българската държава. Сънародничката ни споделя, че има две програми, по които могат да се финансират съботно-неделните училища в чужбина – „Роден език и култура зад граница” е първата, по която започват през 2013 г. Втората е постановление 334 на МС, която е по-развита и напреднала програма, отпускаща малко повече средства.

Получават средства за наема на сградата, която използват и сума за дете за цялата година от 150 евро (в тях влизат заплатата на учителите, закупуването на учебници и материали). Елица е благодарна за отделената сума, въпреки, че е крайно недостатъчна за стандарта в Холандия.
„Започнахме с 4 стаи, а сега използваме три етажа от 4 стаи. През 2013 г. отворихме врати с 30 ученика, а сега имаме над 100 деца – в Амстердам и във филиала ни в Грьонинген. Предизвикателство е, че потребностите на училището нарастват, а сумата си остава същата.”

В неделя използват наетата сграда като училище, а в събота действат и като културен център – от две години и половина организират концерти на български групи, театри, мюзикъли.

Разбираме, че всички ученици получава удостоверение, след всеки завършен клас, което важи и в Българи, ако родителите решат да се завърнат и по този начин, децата могат да продължат образованието си.

Елица живее в чужбина от 16 години. Споделя, че се решава на тази стъпка заради икономически трудности, но и защото не вижда възможност за реализация без „връзки”, колкото и дипломи, умения и компетенции да имаш. „Не знам как е за другите, за мен беше голямо предизвикателство и много тежко решение да оставя зад гърба си всичко познато и любимо”. През 1987 година се мести да живее в град Правец и с разочарование разказва, че ситуацията за работа и перспективи за младите хора не се е променила и днес. Завършила е мениджмънт, икономика и право. Работи като социален работник. Омъжена с три деца. „Училището е моето четвърто дете”, казва българката.

След раждането на дъщеричката й през 2012 година, идва и идеята за създаването на училище – „беше естествен резултат от трудностите и предизвикателствата, с които се сблъскваме ежедневно, в стремежа си да научим децата си да четат, да пишат и да говорят правилно български. Когато намерих сродна душа в лицето на моята колежка и приятелка Камелия Стефанова, вече бях сигурна, че това е правилния път.”
Решени са децата им да получат освен холандско, така и българско образование.

Амстердам

„Даваме си сметка, че цяло едно поколение българчета, живеещи тук имат нужда от място, където да могат да се докоснат до българското във всичките му форми.”

„Доволна съм и съм благодарна, че ръководейки училището, имам възможност да се докосвам ежедневно до прекрасния детски свят на нашите ученици, че имам страхотен екип от професионалисти, но и хора със сърце на правилното място, за които учителството е призвание.”

„В Холандия се реализирахме благодарение на собствения си труд, упоритост, постоянство и знания. Започнали сме от нулата, без познати, без средства, като нелегални емигранти. Трудно е, но е абсолютно възможно. И тогава човек добива самочувствие и вяра в себе си, които му помагат да върви напред. Мечтая си и в България да е така, всичко, което човек иска да постигне – да го постига благодарение на себе си”, завършва разказа си Елица

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *