„Аз пях за България, защото я обичах… аз прославях нейната божествено хубава природа… аз се вглъбявах в историята й, защото бях пленен от величието на нейния минал живот… аз пях за нейните идеали, защото бяха свещени.“
Иван Вазов
Отбелязваме 166 години от рождението на патриарха на българската литература – Иван Вазов.
На днешния ден 9 юли, през 1850 г., в едно малко градче се ражда едно голямо сърце. Сърце побрало спомени за величави събития, национални добродетели, нравствената красота, творчески талант, възрожденския патриотизъм, национално самочувствие, богат дух, вяра и оптимизъм. Сърце побрало две епохи.
„Дадох всичко добро, каквото можах да дам на отечеството. Малко бе, но толкова имах“
Вазов е изключително интересна, противоречива и сложна личност, за която е писано и ще се пише още много. Затова само с няколко думи ще навлезем в безграничната личност и богата душевност на поета.
Достолепното му име носят улици, театри, квартали, училища. Свикнали с това, често забравяме какво стои зад името Иван Вазов. А то е душевността на българина, историческата памет, всичко “българско и родно”, срещата на две ключови епохи.
Проф. Иван Шишманов казва: „Иван Вазов събираше като грамаден фокус в себе си светлинните лъчи на миналото, за да ги отрази веднага след това на всички страни, пречупени през призмата на неговия богат дух…“
Критици сравняват Иван Вазов със Стара планина – пазител и съхранител на спомени за величави събития и национална гордост. Името му е мярка за значимо творчество и катализатор за национална идентичност.
Вазов е основател на новата българска литература и първият професионален писател. Той налага нов поведенчески и модерен писателски модел. От края на 19 век произведенията му са преведени на повече от 50 езика.
Темите на неговото творчество са неразривно свързани с любовта към родината, преклонение пред красотата на България, героизма и позорните поражения, защитата на българското и неговото утвърждаване, свободата на България и апатия към социалната и морална нищета.
Всяка година, на този ден поколения българи израснали с „Аз съм българче“ се прекланят пред делото на великия творец и поднасят венци и цветя пред паметника на Иван Вазов на ул. „Г.С. Раковски“ в София.
Къщата на ъгъла на днешните улици „Раковски“ и „Иван Вазов“ (мястото, където Вазов живее най-дълго време – от 90-те години на XIX век до смъртта си през 1921 г.) по традиция на рождения ден на поета от 2 до 9 юли е отворена при извънредно работно време от 10 до 19 часа със свободен вход.
По повод 166-тата годишнина от рождението на поета и по случай 90-годишния юбилей е изложена стъкленицата със сърцето на Иван Вазов, която не е показвана повече от 25 години. Всяка година се изпълняват от малки и големи най-обичаните и прочути Вазови стихотворения.
В Сопот през цялата седмица се провеждат концерти, театрални постановки и представления на книги. Родната къща на поета отдавна е превърната в музей.
По случай 166-тата година в Радиното училище са изложени творби на племенницата на писателя – художничката Бинка Вазова. Картините са много ценни, защото в тях има отразени сгради, които вече не съществуват. Самите картини са рисувани основно през 30-те години на миналия век.
Провеждат се много концерти, театрални постановки, изложба с рисунки на ученици и представяния на книги. Кулминацията разбира се е на 9-ти юли когато е срещата с носителя на национална литературна награда Иван Вазов – Иван Гранитски и с родственика на Вазов, доц. д-р Григорий Вазов. Вечерта се тържеството се пренася на площада в града, където се поднасят цветя и венци на паметника му и завършва с празнични илюминации.
Къщата-музей на Вазов в Берковица също е отворена за безплатни посещения. Организаторите провеждат тържества и се стремят да да популяризират онези произведения, които големият писател е създал в Берковица, докато е бил председател на съда през 1889-1890 година. Ученици рецитират стихове на поета.
Драматичен театър „Никола Вапцаров“- Благоевград отбелязва 166-годишнината от рождението на Патриарха на българската литература с представлението „Двубой“. Тази творба на Вазов е неговият апел – да не забравяме класиката, миналото, младините си.
Иван Вазов е носител на „Орден за гражданска чест и заслуги“, златен медал за наука и изкуство, орден „Св. равноапостоли Кирил и Методий с лента и звезда“ и носител на званието „Народен поет“ – неприсъждано повече.
Номиниран през 1917 г. от граждански комитет, начело с проф. Иван Шишманов за Нобелова награда за литература. Почете гражданин на гр. София, почетен член на БАН, почетен член на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.