„Гайдата е Родопа – планината и полето и народа и всичко друго. Тя и свири, и пее, и плаче. В нея има всичко… Щото щом ти се обръща стомаха, когато чуеш гайдата и сълзите потичат… Това е инструмент, който трябва да се обича.“
Село Гела, наричано още „Долината на чановете и песните“, се намира на около 1500 м надморска височина, в сърцето на Родопите. Живописното родопско село, вярно на традициите и фолклора, е извор на митове, легенди и факти.
Според местните хора то е родното място на легендарния Орфей и генератор на положителна енергия.
Селото пази здрави корените на родопчанина, поддържа песенното богатство, пази огъня на родолюбието и възпитава любов към автентичното народно творчество. Село Гела има повече от 3300-годишна история.
То е популярно не само с красивата си природа, но и с гайдарските надсвирвания, провеждани всяка година в първата събота и неделя на август.
Тази година ще се проведе 14-то поред издание на Международното гайдарско надсвирване Гела. До 7-ми август на фона на митичните родопски пейзажи ще се съберат майсторите на каба гайдата от цялата страна и чужбина.
Организатори на събитието са общ. Смолян, Министерство на културата и Кметство Широка лъка. Надсвирването се провежда над село Гела на поляните до параклиса Св. Илия.
Първото гайдарско надсвирване е организирано през 2002 г. и до днес тази традиция на автентичен родопски фолклор се спазва.
Някога форумът е бил само родов събор и фамилна среща. Планината е обединявала потомците по родове, да се видят на раздумка, да си попеят и повеселят. Илинденските поляни се превръщали в сцена на надпявания и надсвирвания между родовете, съпроводени от кръшни хора. Това е бил събор, чакан с нетърпение. Всеки род си има свое дърво, под което неговите потомци се събират. Вековна традиция, чието възникване никой не помни от кога е, създава обединяващата идея за надсвирване с каба гайди.
Надсвирването в село Гела е едно от най-колоритните събития за родопския фолклор. Самите родопчани се готвят за надсвирването цяла година. Хората, които идват, искат да се докоснат до магията на гайдата – родопския инструмент, който пренася през вековете песенното богатство на Родопа планина, обикаля не само света, но и Космоса. Надсвирването е събирателен образ на магията и традициите, на родното и изконно българското, на пречистващата сила на родопското хоро.
В началото надсвирването е било непринудено и спонтанно, не е имало състезателен характер. Постепенно съборът добива голяма популярност и прераства в международен форум. Интересът към него продължава да расте. В последните години, осъществяването му има ясно изградени критерии и организация.
Събитието се провежда под символа на единението, за хора от различни етноси и религии. Гайдарското надсвирване е с конкурсен характер, по определен регламент. Задължително условие е изпълненията да са на каба гайда. Допускат се и участия на джура гайда, но първото изпълнение трябва да е родопски фолклор.
Конкурсът започва сутрин и продължава докато има участници. Право на участие имат всички изпълнители на каба гайда, без значение на тяхното месторождение, възраст, образование или професия.
Те се разпределят в три възрастови групи. През годините в конкурса са се включвали хиляди гайдари. В историята на събора сред участниците е имало представители на Австралия, Япония, Шотландия, Великобритания, Франция, Холандия и Унгария.
Най-малкият гайдар в конкурса е 5-годишен, а най-възрастният – на 85 години. Компетентно жури оценява таланта на участниците, за които има парични и предметни награди, а всеки участник си тръгва с грамота.
В програмата е включено и преподаването по гайда. Майсторите гайдари дават уроци абсолютно безплатно за желаещите. Новият елемент тази година ще е откриването на чешма в памет на известните гайдари от село Гела.
За гайдарското надсвирване се стичат хиляди хора от цялата страна. Всяка година идват различни гости и от Швейцария, Франция, Япония, Испания, Полша, Германия, Италия, Словения и Сърбия. Стотици българи нощуват на открито в базовия палатков лагер, разположен на Илинденските хълмове на Родопския рид Карлък. От там се открива уникална панорамна гледка към планината.
Една родопска носия, една родопска песен и звукът на гайдата не могат да бъдат сбъркани! „Гайдата и душа иска, и пръсти иска, и сърце иска, и устни иска, и такт иска, за да стане на песен!“ Мнозина етнографи са се опитвали да открият мистиката на родопския звук. Няма българин, чиято душа да не трепва от мощния звука на родната каба гайда.
Гайдата е древен инструмент, познат още от културата на азиатските робовладелски страни. До днес тя се среща във всички европейски народи. Има сведения, че по нашите земи тя е съществувала още от първи век преди Хр.
Българи, славяни и траки са били изкусни майстори свирачи. След гъдулката и кавала тя е най-популярният народен инструмент във всички етнографски области на страната. В бита на българина гайдата е играла важна роля. Този инструмент е съпровождал всички важни събития в живота му. В годините на робство фолклорът и музиката, се превръщат в пазител на родовата, културна и историческа памет.
Каба гайдата се среща само в Родопите и е най-ниско звучащата гайда в света. Тя се е превърнала в символ на планината, носител на местните традиции и нрави, огледало на събития и душевни усещания.
Каба на турски значи „дебел”, „плътен”. Именно в плътния, дълбок тембър и ниска звучност се крие тайната на родопската гайда, наречена „каба“.
Казват, че в нея тупти сърцето на Родопа планина. Оцеляла хилядолетия и съхранила автентичността си, гайдата пресъздава българския дух в мистичния, чист и вълнуващ вид.
Село Гела е родното място на най-известните майстори на гайдата – Манол Ташков и бай Дафо Трендафилов, известен като „бай Дафо“. Той е роден през 1919 г. и е починал на 91 години. Бай Дафо е изработил над 800 гайди, обучил е над 250 ученици, имал е епизодични роли във филми като „Капитан Петко войвода”, „Краят на песента” и „Време разделно”.
Правил е съпроводът на песента излетяла в Космоса – „Излел е Дельо хайдутин” в изпълнение на Валя Балканска. „Родопчанинът се ражда с музиката.” „Гайдарското изкуство е голяма работа!” „Гайдата иска простор – да звучи отвисоко, та да се чува нашироко.” са думи на дядо Дафо.
През 2012 г. България влезе в рекордите на Гинес, като първата държава, поставила световен рекорд на Гинес с гайди. Това е най-атрактивния концерт на оркестър „101 каба гайди” с изпълнение от 333 каба гайди, които свирят в синхрон! Родопската музика не само лети в Космоса, но озвучава и холивудски филми. Родопската каба гайда ще бъде предложена за вписване в Световната листа на нематериалното културно наследство.
Присъствалите на Международното гайдарско надсвирване – Гела, никога няма да забравят преживяното. Те ще се приберат одухотворени и пречистени, и дълго ще разказват за видяното и чутото.