Краеведското и родоведско изследване под надслов „Малгарските българи” е подготвила за печат старозагорската краеведка Станка Битлиева.
Книгата представлява широка и цялостна картина за живота и борбите на българите от Мраморноморския край на Източна Тракия, за етнографията и културата, които пренасят в пределите на Нова България.
Предмет на изследването й са историческите факти и родови спомени, които разкриват политическите и религиозни борби на населението за единението и националното освобождение.
„Актуалността им със съвременните бежански процеси, служи като отрезвяващ и обобщаваш отзвук от процесите в близкото минало, от войни и проявени груби закони на човешкия хаос”, казва авторката.
Специално внимание е отредено на църковните борби на българите от този край за отхвърляне на гръцкото влияние и появата на Българската екзархия. В различните етапи и форми на съпротива се проследява участието на малгарци и в борбата на това население по време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.
Описва се съдбата на две поколения бежанци, трудната им адаптация и единение с останалото българско население.
Книгата е подготвена за печат и авторката Станка Битлиева търси сопомоществователи, които могат да помогнат за нейното издаване.
Малгарския край – територията на забравените предци
(Анотация на изследването „Малгарските българи” от Станка Битлиева)
Краеведското и родоведско проучване под надслов „ Малгарските българи” представлява широка и цялостна картина за живота и борбите на българите от Мраморноморския край на Източна Тракия, за етнографията и културата, които пренасят в пределите на Нова България. Предмет на изследването са историческите факти и родови спомени преди и след фаталната 1913 год. Населението преживява етническо изтребление и икономическа разруха, оставя неизлечими следи в съзнанието на потомците. Систематизираната научната литература и устните родови спомени разкриват политическите и религиозни борби на населението за единението и националното освобождение. Актуалността им със съвременните бежански процеси, служи като отрезвяващ и обобщаваш отзвук от процесите в близкото минало, от войни и проявени груби закони на човешкия хаос.
За научна и фактологическа основа са използвани трудове на проф. Тодор Балкански за преселенията на населението от този край във Влашко, Молдова и Таврия, където основават селища и пренасят старите имена на родните села, какъвто е случая с името Гюневка, неизвестно до сега в българознанието. На проф. Стоян Райчевски, който издирва важни изворни документи, свързани с миналото на този край, на проф. Светлозар Елдъров, който внася нов прочит на униатското движение в пределите на Османската империя. В проучването е използвана мемоарната база на възрожденския учител и общественик Арсени Костенцев и неговата книга „Спомени”, издадена през 1917 год. В нея той описва учителствуването си в с. Еля гюню и делата му, свързани с откриването на българско училище в селото в далечната 1868 год. Описанието, което прави на Малгарска каза е отпечатано във в. „Македония” и поръчано лично от Петко Славейков, с когото автора има близки отношения.
Специално внимание е отредено на църковните борби на българите от този край за отхвърляне на гръцкото църковно влияние и връзките им с Римо-Католическата църква като един от успешните дипломатически ходове за появата на българската Екзархия. В различните етапи и форми на съпротива се проследява участието на малгарци и в борбата на това население по време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.
Нерадостната им съдба се свързва с геноцида през 1913-та година, с прогонванията им от родните места и по-късното, второ прогонване, след позорния Ньойски договор, от „новите земи” в Западна Тракия, където са принуждавани да сменят своята националност с гръцка такава. В земите на България, те трудно свикват с немотия, болести, глад, които отнемат живота на мнозина от тях. Издирени са много фамилии и техните нови поселения, проследява се исторически появата на селищата им. Описва се съдбата на две поколения бежанци, трудната им адаптация и единение с останалото българско население. На него те предават част от историята на българите от Източна Тракия, закодирват я в съзнанието на един народ.