НИМ
Започна процеса на възстановяване на Голямата базилика в Плиска – Майката на всички български църкви.
Тя е построена от цар Борис Іведнага след покръстването в 865 г. по западноевропейски план, донесен в българската столица от архиепископа на българската църква Формоза, назначен от папата.
Предполага се, че е уголемен вариант на папската катедрала „Сан Пиетро”. Храмът в Плиска наистина е най-голямата християнска църква в Европа – с 20 м. по дълга от истанбулската „Св.София”.
Дълга е 102.50 м. и широка 30 м. Разположените в чертите на нейната ограда Архиепископска резиденция и Манастир – скрипторий (фабрика за книги) е снабдявал с богослужебна литература българските мисионери, покръстили населението в териториите на днешните държави Русия, Украйна, Беларус, Молдова, Румъния, Сърбия и Черна гора.
Записване за 7. и 12. клас
Целогодишни курсове по БЕЛ, Математика и Английски език
Местата се запълват бързо!
Български мисии, начело с епископи е имало и в папската столица Краков и в чешката Прага до края на Х век. Но там делото на православието пропаднало в ХІ век.
Първият етап на възстановяването на базиликата ще бъде завършване на археологическите разкопки в нея. Те са започнати от проф. Павел Георгиев от НАИМ към БАН – дългогодишен разкопвач на храма.
Касае се само за няколкодесетки квадратни метра площ – мястото на малък храм мартирий, в който са се пазили мощите на един от първите български светци-мъченици. Това е бил свети Боян Енравота, син на кан Омуртаг, убит от брат си кан Маламир в 831 г. заради християнската си вяра.
В центъра на мартириума има голям масивно изграден от каменни четвъртити блокове Свещен кладенец. Разкопките в него са започнали още в края на ХІХ век от руския академик Успенски. Той е стигнал до 7-мия метър, но се е уплашил, тъй като не е разполагал с укрепителна техника и материали и е затрупал изкопа и кладенеца, за да ги запази. Сега разполагаме със всичко необходимо за пълното проучване на Свещения кладенец.
Надеждите са на дъното да се открият църковните скъпоценности и мощите на Св. Боян. Известна е практиката при вражи нападения в тези кладенци да се крият съкровищата на църквата – златна и сребърна църковна утвар, мощехранителници и т.н.
Археологическите разкопки и възстановяването започва с 500 000 лв. Общо те ще струват около 8-10 милиона. Божидар Димитров, комуто чрез договор с Министерството на културата е поверена тази деятелност, е започнал кампания за набиране на дарителски средства.
Отзовали са се много българи от страната и чужбина, както и руснаци, постоянно живеещи в България, знаещи за фундаменталната роля на тази църква в покръстването на Русия.
Очаква се археологическите разкопки да завършат за около месец и веднага след това с обществена поръчка да се определи фирмата, която ще извърши частичната реставрация на храма. Разчета на Божидар Димитрове, ако се осигурят пари, възстановяването на сградата да стане за около година.