Теньо Попминчев създава наука на бъдещето, която впечатлява най-висшите умове. Неслучайно нобелови лауреати го посочиха сред десетте млади изследователи с потенциал да направят следващите революционни открития и чрез тях да подобрят света.
Списание Science News ги нарича упорити хора, но и мечтатели. И наистина, българският учен е всичко това – трудовата си закалка той дължи на легендарния учител по физика в казанлъшката природо-математическа гимназия Теодосий Теодосиев, който го въвежда в необятен свят на тайни и възможности, за да се превърне след години в първооткривател и творец. Но и в признателен човек, прелетял тези дни презокеанския маршрут специално за 70-годишнината на своя пръв наставник в науката.
Теньо Попминчев попада в полезрението на колосите в науката с рентгеновия лазер, който изобретява в лабораторията на Колорадския университет в Боулдър. Там той защитава докторантура и има щастието да се учи от най-добрите майстори в света, както и като професор, на свой ред, да обучава бъдещите доктори в лазерната физика. Откритото от учения устройство, което Science News оприличава на швейцарско ножче от светлина, се побира на човешка длан и може да намери приложение във фундаменталната наука, индустрията и нанотехнологиите, за ранното диагностициране на болестите и създаването на нова генерация от свръхбързи микропроцесори и хард дискове.
Ако искаме много по-бърз процесор за мобилния си телефон или лаптоп, ще трябва да има много повече транзистори на единица площ. Но тогава няма да можем да отпечатваме малки електронни схеми, нито да ги виждаме – казва Теньо Попминчев. Докато един подобен лазер – той изглежда като свръхбърза камера – има способността да вижда наноразмери, но това не е единственото му свойство. И тъй като говорим за квантовия свят, става дума за изключително бързи процеси, които човешкото съзнание не може да възприеме. Представете си например, че си играем на Бог и искаме да сътворим следващите нано- и биотехнологии. Тогава трябва да можем да виждаме не само изключително малки обекти, но и свръхбързи процеси.
За да натрупаш знания и експериментален опит, които да ти позволят да работиш на световно ниво, са необходими минимум седем години, убеден е физикът. Формулата за неговия успех: среда от първокласни учени плюс денонощен труд и творчески подход.
Без да поставяме под въпрос догмите на науката, никога няма да имаме прогрес – смята Теньо Попминчев. Затова творчеството е основна част, дори бих казал и интуицията – след дълги години работа с природата започваш да усещаш какво тя би ти позволила да направиш с нейна помощ. И като следващи стъпки – бих искал да направя рентгенов лазер за медицински цели. “Швейцарското ножче” е в областта на т. нар. мек рентген, т. е. рентгеновите лъчи не могат да проникват дълбоко в материята. Докато твърдият рентгенов лазер, за който мечтая, ще прониква през плътни обекти и ще направи снимките с много по-висока резолюция. По този начин ще диагностицираме раковите заболявания в много по-ранен стадий и облъчването на тялото ще бъде локализирано само върху засегнатата област, а не върху целия организъм.
Както през IX век българският Цар Симеон Велики се върнал от Магнаурската школа и създал Златен век на българската книжнина, така и днес успелите в чужбина сънародници могат да помогнат на страната си, вярва Теньо Попминчев.
С удоволствие бих създал, на възрожденски принцип, научен център в България. Опитвам се да го направя с помощта на европейско финансиране и някои професори от Софийския университет. И ако имах подкрепата на правителството и на други академични общности в страната, с удоволствие бих го направил, и се надявам, че и други българи по света биха сторили същото.
И докато очаква българската държава да му подаде ръка, проф. Теньо Попминчев поделя времето си между Университета в Сан Диего, Калифорния, Техническия университет във Виена и Колорадския университет в Боулдър.
Източник: БНР