Японци доказаха: Българският танц има лечебни сили

Когато се хванем за ръце на хорото, изхвърляме отрицателната енергия, ставаме по-задружни и здрави. Ансамбълът се роди към профсъюзния дом „Люба Ивошевич“ точно преди 34 години. Това беше един чудесен дом с много качествена дейност, имаше различни колективи там, но си нямаха танцов състав. Това разказва Александрия Стоянова, хореограф и създател на ансамбъл „Здравец” пред monitor.bg.

През 1984 г. двамата със съпруга й Георги Стоянов, също хореограф по професия, създават танцов състав към профсъюзния дом на културата „Люба Ивошевич“ в София, който впоследствие се трансформира в ансамбъл „Здравец“. Имат много престижни международни награди от конкурси, както и цяла мрежа от танцови клубове у нас. Изкуството на танцьорите е познато не само у нас, но и в страни като Испания, Италия, Швеция, Турция, Франция, Холандия, Белгия, Чехия, Унгария, Гърция, Румъния, Кипър, Йордания, Полша и др. Семейство Стоянови имат две дъщери – Божидара и Анета, които са наследили професията им

„Това, което българинът сам, без никой да го учи, е градил много години, ние сме на път да го затрием. Сама българката е подбирала цветовете си и е създала такива красиви костюми, а ние ги унищожаваме. Да вкарваш някакви елементи, които ги е нямало, да ги показваш на сцена и да налагаш това като модел на младите, е престъпление. Ние доброволно, без никой да ни кара или да ни плаща за това, съсипваме онова, което българинът е градил толкова грижливо. Било то като хореографски текст, било като облекло. Не може неграмотни хора да налагат вкуса си. Извадено от корените си, хорото се превръща в комбинация от подскоци“, смята тя.

„В училищата градим, колкото можем. В нашето училище (49-о ОУ „Бенито Хуарес“ – бел.авт.) има хореографски паралелки, правим открити уроци, събираме деца и родители. Много приятно е да ги видиш застанали едни до други. На тези уроци децата помагат на родителите си, показват им стъпките. Много родители се запалиха и започнаха да танцуват, за да настигнат децата си. И това води и до изграждане на отговорност у децата. В час са шумни и палави, докато на тези уроци ги виждаме в съвсем друга светлина – дисциплинирани и съзнателни, те са учители на своите родители.

Японците ни изследваха преди време и доказаха, че българският танц е лечебен.

Самите движения вкарват положителна енергия и изхвърлят отрицателната енергия. Ние самите, защото си го имаме, не сме се сетили изобщо да изследваме това. На тях обаче им е направило впечатление, че въпреки лошата храна, въпреки стреса и недоимъка ние сме по-здрави от други нации. Започват да ни изследват и доказват, че тези хора, които се занимават с фолклор, са здрави, защото самите движения, ако ги правиш правилно, укрепват организма. Хората са доказали, че ние на практика сме оцелели на базата на нашия фолклор.

Неравноделните ни тактове ги няма никъде. В Турция има 5/8 („Пайдушко хоро“) и 9/8 („Дайчово хоро“), защото има много българи. Същото е и в Гърция. Там, където наши са се настанили, се е добавил някакъв ритъм. Има и още нещо – танцът е единение. За да танцуваш, ти се хващаш за ръце. Така енергията се събира и отива нагоре или се получава от горе. Много е хубаво да сте едни до други и да танцувате. Ти не можеш да си лош човек и да танцуваш.

Лека-полека лошото отива на заден план, танцуващият човек се изпълва с положителни мисли. Много от хората, които играят при нас, идват от работа. Виждам ги как влизат с провлачен крак, уморени, с увесен нос. И когато затанцуват, изведнъж те се променят, лицата им започват да сияят, бузите им поруменяват, изпълват се с енергия.

Добави коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.