Българският мъж – висок и все по-дебел

Висок, но пък – дебел. Такъв е станал българският мъж за малко повече от век. Това показва интересно сравнение на изследвания, правени на донаборници във Варна след Освобождението и в последната година от наборната служба – 2005 г.

Данните съобщи пред “Труд” доц. д-р Димитър Ставрев от Медицинския университет във Варна в навечерието на честванията на 135 г. от създаването на Варненското медицинско дружество /ВМД/.

Издирвайки архивите на най-авторитетната съсловна организация в онези времена, доц. Ставрев и колегите му се натъкнали на 4 броя от списанието на дружеството, в които било публикувано антропологично проучване, направено от един от основателите на ВМД, военния лекар д-р Йордан Севов. Роденият в Търговище доктор се дипломирал в Москва, участвал в Сръбско-турската и Руско-турската война, като бил и лекар на Генералния щаб на руската армия в Сан Стефано. След финала на войната основал болниците в Сливен и Ямбол, поработил в Бесарабия, а през 1883 г. се установил във Варна. 3 години по-късно, ползвайки методиката на първия руски професор по хигиена Доброславин, той изследвал 770 донаборници от Варна и Балчик. Освен мерене на ръст и гръдна обиколка, направил и интересен анализ на културалните особености на момчетата.

“Преди смятахме, че пионер в антропологията в България е д-р Йонас Банасовичус, но се оказа, че д-р Севов е оформил първия след Освобождението паспорт на българския мъж”, обясни доц. Ставрев. Въоръжени с данните, учените от МУ и лекари от Военноморска болница успели да хванат последния влак и да направят сходно проучване на последния набор войници през 2005 г., макар и с по-малка извадка от 159 души. Оказало се, че за 119 г. средната височина е нараснала с около 10 см от 166-170 см до 176-180 см.

В новото проучване имало само един мъж под 160 см, докато в таблиците на д-р Севов такива били 14% от всички момчета. Мъжете са станали и по-широкоплещести от дедите си, тъй като гръдната обиколка се е увеличила от 81-85 до над 91 см, показало сравнението.

“И други проучвания, правени от края на 19 век до началото на 21 век, също сочат, че акселерация няма. По-скоро удобствата на цивилизацията са повлияли зле на теглото”, поясни доц. Ставрев.

Той посочи, че през 2005 г. с наднормено тегло са били цели 26% от донаборниците, докато в данните отпреди 119 г. те са единици, тъй като обществото е живеeло доста затруднено и в лишения в онези времена. Любопитна находка в изследванията на д-р Йордан Севов е, че 65% от жителите на следосвобожденска Варна са били етнически българи. Изводът му разбива общоприетото мнение, че тогава градът е бил населен предимно с гърци и турци.

Паралелно с чистата антропология, д-р Севов направил и статистика на грамотността на младите мъже според етноса им. Според нея най-начетени в онези времена са били евреите, следвани от българите и арменците. Най-много освободени от армията имало сред турците, а най-малко – сред циганите, тъй като за тях службата била атрактивна заради безплатната храна, облекло и подслон.

Много световни проучвания показват, че хората, които не ядат никакви животински храни и се хранят правилно с много непреработени растителни храни, са с около 13,5 кг по-слаби от хората, които са всеядни. Освен това е направено проучване по повод твърденията на родителите, че децата им трябва да ядат много месо и млечни продукти, защото иначе няма да пораснат. “Оказва се, че хлапетата, които не приемат абсолютно никакви животински храни, са с по-висок ръст от всеядните”, разказа пък д-р Людмила Емилова.

Добави коментар

×
antalya escort ataşehir escort