3 март
Честит 3 март на всички! Честит рожден ден, Българийо! Днес е време да празнуваме, че ни има. Да помислим за доброто, за Божията милост и да си припомним как се е стигнало до свободата.
Търсейки собствения принос в заслугата за извоюването на свободата, мнозинството българи се сещат най-вече за подвига на Шипка. Наистина велика победа, но до нея довеждат повече от век целенасочени духовни, културни и физически усилия. На всички ни е ясно, че сме освободени чрез Руско-турската война от 1877-1878 година. Но тази война става реалност посредством Цариградската конференция, на която е решено България да бъде две автономни области в рамките на Османската империя. Макар и неточно, те могат да бъдат определени като нещо близко до бъдещата Източна Румелия. До тази конференция се е стигнало чрез Априлското въстание, дело на нашия народ.
Имало е предишни случаи на руско-турски войни в българските земи. При един такъв случай, българин отива при руски висш военен и го пита нямат ли намерение да ни освободят. Тогава руснакът му казва, че за такъв народ не е чувал. Подтекстът е, че всички други, които са очаквали помощ, са дали международен повод за нея.
Такъв даваме и ние, чрез Априлското въстание, което е загубена битка, но спечелена война. Това личи и от прословутата реплика на Бенковски, виждащ кървавия развой на събитията.
На братския руски народ, който е дошъл да умира на Балканите за нас, дължим много. Този народ е донякъде и причината, Русия да влезе в стълкновение в неподходящ за нея момент. Руската политическа класа разбира се е имала своите различни мотиви, но в крайна сметка войната и свободата са факт. Факт е също така, че руските интереси са приемали определени пътища за българското развитие, които невинаги съвпадат с нашите национални желания. Много отчетлив пример е Съединението.
3 март