Wikipedia
В българската история има редица примери за самоотверженост в името на родината. Предците ни неведнъж са доказвали своята любов към страната си и са оставяли костите си за нея. Храбростта им обаче е била толкова голяма, че са успели да повлияят с патриотизма си дори на хора, които не са били наши сънародници по кръв.
Пример е един швейцарец, който до такава степен се влюбва в България, че умира за своята втора родина без колебание. Неговото име е Луи-Емил Айер. Роден е на 17 ноември 1865 година в Хомберг. След като завършва образованието си, се насочва към преподаване на различни спортни дисциплини. С времето, името му нашумява като авторитет в областта.
Така се стига до 1893 година, когато Айер приема предложението на българските власти да се установи в страната ни, която впоследствие ще започне да чувства като родина. Какво се случва всъщност – поканена е група от швейцарски спортни деятели, които да започнат разработването по места на спортни школи. Те са пръснати из цялата страна и всички имат огромни заслуги по отношение на изпълнението на преките си задължения, обвързани със изграждането на дружества, развиващи физически умения. Тези организации са наречени „юнашки”.
При започването на войните за национално обединение, членовете им стават доброволци във войската. Макар по никакъв начин да не е задължен, Луи Айер се записва в българската армия. Той не просто участва в битките, а се хвърля с всички сили и проявява огромна самоотверженост за осъществяването на нашия национален идеал. Два пъти е удостоен с бойния орден „За храброст” и е въздигнат до чин подпоручик, принадлежащ към офицерските длъжности.
След като равносметката за България от Балканските войни е национална катастрофа, Луи Айер опитва да помогне на страната ни като пропагандира каузата на народа ни на запад. В отговор на разпространяваните от другите балкански страни сведения, че България е алчен агресор и окупатор, той развива тезите си в защита на българската доктрина в своя труд “Pro Bulgaria”(За България), издаден на родния му френски език.
Трябва да се отбележи, че Айер е стигнал до неразбирателство със семейството си заради готовността си да се жертва за България. Личната му отдаденост на каузата на чужд народ, считан в по-голямата част на Европа за агресор, който няма насита за територии, разбираемо се е възприела трудно от близките му. Трудностите, през които е трябвало да премине в името на България, не са били само физическите на фронта, (които сами по себе си са предостатъчни), а от своеобразен характер. Избрал е позиция, която не се харесва нито в обществото, от което идва, нито в семейния му кръг.
Започва Първата световна война. Айер отново заема мястото си на фронта. Българското командване решава да бъде разпределен към обоза. Това би му дало много по-големи шансове за оцеляване. Той обаче не е съгласен с решението и твърдо отстоява желанието си да бъде част от предните редици на войската. В крайна сметка е постановено да се стражава за 33-ти пехотен полк. Безграничната му смелост този път го отвежда до смъртта. Луи Айер отдава живота си за България на 2 септември 1916 година недалече от Дойран. Негово лобно място е вече изоставеното село Чаушли, понастоящем в Македония.
Любитен за нас може да бъде и животът на сина на Луи Айер – Марсел. Той до смъртта си е поставял българския трибагреник, редом със швейцарския флаг в своя дом. Сякаш баща му е бил наш сънародник, отишъл в Швейцария, а не обратното. Българският париотизъм, който Луи Айер успява да възпита у потомството си е рязко контрастиращ със нихилизмът, обзел редица поколения оттогава насам. Ето как любовта към България на един швейцарец може да бъде урок за целия ни народ, който за жалост често залита към чуждопоклонничество, подценяване на собствените си качества и апатия.
wikipedia