Дунавска писменост – така изследователите наричат най-старата писменост в света. Тя възникнала в естествената среда на едно развито със свои знания и идеология общество, което наред с иновациите в областта на металургията, стандартите, градоустройството, архитектурата и др. направило и този цивилизационен принос.
Най-ранните паметници се отнасят към края на VІ хил. Пр. Хр. (5900-5800 пр. Хр.), по времето на културите Старчево – Криш и Караново І. Процъфтявала до края на ІV хил. пр. Хр. като постепенно се разпространила на северозапад до Голямата Унгарска равнина, на запад до Адриатика, на юг към Македония и Тесалия, на изток – към Украйна.
Оригиналните форми на най-древната, Дунавска писменост се развили от по-ранните декоративни мотиви. Те били нанасяни върху предмети със символичен характер. Сред най-популярните, знакови образци на тази писменост са известната плочка от Градешница от края на неолитната епоха, печатът от Караново, табличките от с. Татария (рум. Tărtăria – Търтърия) окръг Алба в днешна Румъния и др.
Вероятно писмени са знаците врязани на гърдите на женският идол с медна гривна датиран към 5000 г. пр. Хр. от гроб № 453 на некропола в Дуранкулашко езеро отнасян към културата Хаманджия, кръглата плочка от Курило със знаци от двете страни и др.
Изследванията на изтъкнати учени като М. Гимбутас, Вл. Георгиев, М. Хаарман, Х. Тодорова, М. Мерлини и др. предполагат, че сложните комбинации от прости геометрични единици върху глинените таблички вероятно изразявали вече абстрактни мисли, чувства, митове, а може би дори и представи за преходността.
Прекъснатият икономически и социален възход на най-древната праисторическа цивилизация в резултат на екологичната криза в края на ІV хил. пр. Хр., както и последвалата поява на ново население били причината за изчезването на най-древната писменост, както и за предполагаемото и влияние при формирането на по-късните писмености на древния свят, появили се в долината на Нил и Близкия Изток около 2 хилядолетия по-късно.