Фабриките около Пловдив се множат

фабрики

Обратно на популярното мнение, че в България не се произвежда нищо – фабриките около Пловдив се множат. С тази позитивна констатация започва филмът на bTV Репортерите.




15-минутното видео показа как от индустриалните зони в района на Пловдив, обединени в „Тракия икономическа зона“ /ТИЗ/, за цяла Европа и света излизат авточасти, осветителни тела, хладилници, асансьори. Репортажът започва от американската „Сенсата технолоджис“, която откри миналата година завода си за високотехнологични сензори, без които една съвременна кола на практика не би могла да се движи. В зона „Марица“, част от ТИЗ, е третото по-големина производство на тази компания след Мексико и Китай.

„Когато ми задавате въпроса дали сме тук само заради „евтината работна ръка“ – не, в никакъв случай. Имам предвид, че в България виждаме много хора с технически познания и това е голямо предимство”, заявява Томи Вер Елст – генерален мениджър на „Сенсата“.

фабрики

„В момента това, което един работник получава за себе си, е между 800–1000–1200 лева в зависимост от неговата квалификация. Имат ли добра квалификация, хората получават и добро възнаграждение ”, коментира инж. Пламен Панчев, създател на „Тракия икономическа зона“ и председател на „Клъстер Тракия икономическа зона“.

„Напоследък често се забелязва, че ако средни или големи компании навлизат в България за първи път и искат по-бързо да намерят хора, те таргетират между 10-20% над средните заплати за конкретния сектор. Тогава нещата стават много по-лесно”, казва зам.-кметът на Пловдив Стефан Стоянов.

„За последните 3 години ръстът на заплатите е около 30% и това заедно с област Русе е може би най-бързо в страната…. В индустрията заплатите растат по-бързо, отколкото в услугите, макар че те са скачени съдове – когато покупателната способност расте, тези хора започват да дават повече пари за наеми и за услуги”, обяснява икономическият наблюдател от „Индъстри Уоч“ Георги Стоев. Той посочва, че в района на Пловдив „са заети около 72 000 човека в този сектор на икономиката и това е повече от София, повече от Варна и Бургас взети заедно и повече от всяка друга област на България”.

фабрики

Всяка година тук се търсят между 3000 и 5000 нови служители. Резонно изниква въпросът с кадрите. КЦМ започва да мисли в тази посока още преди 12 години и почти „осиновява“ една от професионалните гимназии в Асеновград като спонсорира паралелки според това от какви специалисти има нужда комбинатът.

Отглеждаме сами персонала, учениците идват при нас на производствена практика. Това е естествен филтър за тези, които желаят да останат на работа. От 12-13 деца, които идват на летен стаж, между 60-70% остават на работа за постоянно”, разказва във видеото на bTV Росица Темизова – ръководител отдел „Развитие на човешките ресурси“.

Александра Ангелова е една от тях. Сега е на 25 и вече магистър по химия, която обяснява, че именно възможността за производствена практика в КЦМ, шансът и да види реалната работна среда, я ориентира да избере професията си.

Следващото предприятие, в което влиза камерата на bTV е „АББ България“. В двата завода на шведско-швейцарска компания в зона „Раковски“, част от „Тракия икономическа зона“, работят повече от 1600 души. „Със сигурност има трудности да се намерят хората, от които се нуждаем. Ето защо правим вътрешни обучения, както с други фирми тук, така и с останалите ни заводи – най-вече в Германия и Италия”, обяснява Уве Чирнер – мениджър на производствените бази в зона „Раковски“. Така след 1 година обучение, 23-годишният Владимир Алваджиев вече е един от ценните служители – сред малкото, които работят на специфична за производството машина. Завършил е професионалната гимназия по електроника и електротехника в Пловдив. Надява се да не му се налага да заминава за чужбина за разлика от много негови съученици.

Петър Киров е дошъл от Ботевград в Пловдив преди 4 години, за да работи във фирмата за асансьориПролифт. „Реших, че трябва да се развивам по някакъв начин, а в Ботевград нямаше как да се случи това. Дойдох с влака, а пък сега си пътувам с мерцедеса. Всъщност, в нашата фирма работят още няколко човека от Ботевград – и те не са отишли в София”, казва Петър. „При нас винаги се опитваме да плащаме така, че хората да се чувстват добре и стабилни, да могат да отглеждат семействата си”, коментира управителят на фирмата за асансьори Дамян Петров.

Част от работодателите от ТИЗ вече обръщат поглед за служители и към Северозападна България, където безработицата на места е над 50%.

„Това е една възможност и за хората, и за компаниите. От една страна хората да видят още една алтернатива за работа в България, алтернатива на това да отидат в чужбина и да работят по-ниско квалифицирана работа, а от друга страна компаниите да намират повече и по-качествени работници”, заяви зам.-кметът на Пловдив Стефан Стоянов.

Надяват се и поне част от българите, който учат зад граница да последват примера на Атанас Чилингиров. Преди две години той се прибира от Англия, за да прилага наученото там на родна земя, във фирмаБиомашиностроене, която изнася над 90% от огромните съдове за бира, мляко и вино, които произвежда.

Четвъртата индустриална революция ще остави отпечатъка си и у нас. Очакванията са в следващите години в ТИЗ да се концентрират най-вече високотехнологичните компании, а това ще промени правилата на играта – по-малко, но по-квалифицирани хора, заедно с компютри и роботи ще произвеждат повече. Тук ще започнат да се концентрират интересите на инвеститори с по-високотехнологични заводи, с по-висока добавена стойност на зает, съответно хора, които са готови да плащат по-високи заплати”, смята Георги Стоев.

фабрики

За целта подготовката на специалисти в следващите години ще трябва да отговори директно на нуждите на бизнеса. За да спре изтичането на мозъци, той от своя страна ще трябва да отвърне с достатъчно добри условия. В момента в професионалните гимназии там учат около 30-те хиляди млади хора, които трябва да са убедени в перспективата за добра кариера, за да останат у дома, а това не е лека задача.

Чуждите компании у нас също търсят сигурност. Смяната на правителства не ги притеснява, стига това да не води до драстични промени в данъчната система. Истината е, че когато инвестират десетки милиони долари в завод в България, те гледат поне 20–30 години напред в бъдещето, заключават bTV Репортерите.




Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *