Малката ни България е дала нещо голямо на целия свят! През 2002 г. 23-годишният тогава Лъчезар Цветанов участва в конкурс за създаването на говореща дигитална книга за слепи.
Младежът е студент в университета Бриджпорт, а неговият проект е избран като най-добрия. Лъчезар помита конкуренцията и печели първото място, като след него остават работите на 146 студенти и 28 дизайнерски училища.
Тази победа не е за българите, нито пък за Лъчезар – това изобретение помага на всички невзрящи да „прогледнат” и да се адаптират по-лесно към социалната среда и света. Дигиталната книга „говори” и така тези хора получават книжна информация, чувайки я.
Благодарение на новия вид дигитална книга, незрящият читател може да прелиства напред и назад страниците, да си прави бележки или да се прехвърли бързо на вече набелязан пасаж.
Освен това, говорещата книга на софиянеца не се различава естетически от обикновените познати книги и може да бъде подреждана в библиотека.
Предвижда се изобретението на Лъчезар да бъде адаптирано така, че да не струва повече от досегашните говорещи книги.
Планира се запис на около 30 000 произведения, предимно класически литературни творби на дигитален носител.
За Цветанов не се знае много в България, но с изобретението си от 2002 г. до днес подарява на незрящите по целия свят, вълнуващи книжни емоции. Толкова млад, а вече разгърнал своя потенциал, Лъчезар попада „под световните прожектори“, но не и под тези на собствената си Родина. Малко хора се замислят, но българското достижение е променило доста животи…“отворило” е очите на мнозина.
На 30 юли 2012 г. е проведен конкурс за есе на тема „Говорещата книга- моята паралелна вселена”. Наградата печели Румяна Каменска от София.
Ето какво казва: „За виждащите в света се прибавят и огромен букет форми и цветове. В нашия разнолик свят се обособяват няколко малки светове – истински и измислени.”
Книгата помага и на много хора в чужбина, това доказва срещата на „Съюз на слепите и слабовиждащите в Германия”. Всички са единодушни, че откритието им помага да докоснат и „видят” изкуството, което изпъстря тъмното ежедневие.
Автор: Теодора Панкина