„Тук лятото е 3 дена. Ако се напиеш, може да го изтървеш.“ Ако не успявате да се сетите за кой български град е тази шега, то ние няма да ви виним. Докато българите подценявате красотата на родината си, то чужденците я оценяват с финес и чувство.
Какво имаме предвид?
Става въпрос за Копривщица – малкото планинско градче е впечатлило толкова много японците, че са го поставили в класация за 30-те най-красиви градове в Европа.
Според класация на Японската асоциация на пътните агенти Копривщица заема достойно място като един от най-красивите градове на Стария континент.
Японците сформирали класацията с идеята да популяризират пътуването до атрактивни малки кътчета в Европа. Първоначално били определени 41 места от 28 държави.
Накрая останали 30 места. Те изпълнявали напълно критериите на претенциозните туристи, в това число да не присъстват в японските медии и да не са пренаселени от туристи.
Легенди за Копривщица
Историците все още нямат единно мнение за създаването на град Копривщица.
Предание за Жупата
Предполага се, че старите пътища, свързващи градовете Златица, Пирдоп и Клисура със Стрелча и Панагюрище, се кръстосвали на мястото на днешна Копривщица. Разположено в котловина, покрито с тучна зелена трева, напоявано от р. Тополница и нейните притоци, мястото било подходящо за почивка на кервани, пътници и търговци.
Поради благоприятните природни условия в района се заселило едно старобългарско семейство със своите стада – т. нар. „жупа“. Те поставили началото на ново селище. С увеличаване на броя на хората в жупата се увеличавали къщите и се образували малки домашни общности. Почти всеки от родствениците получавал прякор – Тиханек, Козлек, Дуплек, Ломек поради специфични черти, занимания и случки свързани с него. От там идвали и имената на новосъздадените махали, някои от тях останали като фамилни имена и до днес.
В подкрепа на тази теория е и фактът, че част от Ламбовската (Кокон) махала и днес се нарича Жупата. Тази част представлява малък площад, разположен в центъра на махалата. През 1922 година на югозападния зид, заграждащ площада, е издигната чешма, наречена „Райна“ или „Райновец“. Нейни ктитори са жените от местното дружество „Благовещение“. Тази част от махалата се нарича и „Изгорът“.
Прочетете още:
Признание за Копривщица и народното ни творчество
50 български места, които ще ви спрат дъха
10 невероятно красиви български села, които трябва да посетите
7 български крепости, които ще ви оставят без думи
11 снимки от България, които сякаш са от приказките
Болярката от Рила
Друга легенда разказва за млада жена, заселила се на мястото на днешна Копривщица, тъй като местността ѝ се сторила подходяща за отглеждане на добитък. Малко след пристигането си тя заминала за Одрин (днешна Турция), където измолила от султана ферман, чрез който ставала владетелка на Копривщица, а селото получавало големи привилегии. В този ферман за първи път султанът нарекъл Копривщица Авраталан – „женска поляна“, название, което след това често се използвало от турците. Преданията разказват, че турчин с подкован кон нямал право да мине през селото, а жителите му можели свободно да носят оръжие. От благодарност и почит към болярката копривщенци я нарекли Султанката, а нейните потомци дълги години се именували Султанекови.
Възможно е тези две версии за създаването на Копривщица да са свързани. В началния период след заселването на старата жупа родствените връзки били много близки. Поради тази причина копривщенци не са се женели помежду си, а си търсели жени от другаде. Възможно е някой от членовете на жупата с благороден произход и благосъстояние да е взел за жена момиче от болярски род.
Град, създаден от бежанци
Съществуват предположения, че след падането на България под турска власт в местността се заселили бежанци – потомци на големи български родове, търговци, скотовъдци със стадата си. Сред тях били трима овчари – Ламбо, Тороман и Арнаутин („арнаути“ наричали албанците и българите от прилежащите до Албания македонски области). Те създали малки семейни общности, които с времето се разрастнали и дали имената на съществуващите и до днес махали в града – Тороман махала, Ламбовска и Арнаут махала.
В средата на 18 век жителите на Копривщица водят съдебни дела за пасища с тези на Стрелча. По това време и двете селища се числят към вакъфа на Михримах, починала щерка на султан Сюлейман I.
Легенда за Сополивите камъни
През 18-19-ти век, когато Копривщица е наброявала близо 12 000 жители, управлението на селото (тогава тя е била село) е имало формата на матриархат. Тъй като скотовъдството и занаятчийската манифактура не са били достатъчен източник за препитание, мъжете масово са ходили на гурбет. На няколко километра от селото пътят към Пазарджик и Пловдив, водещ гурбетчиите до Цариград и Близкия изток, преди да се спусне надолу към Стрелча, лъкатуши през местност, осеяна с каменни морени. До това място семействата са изпращали бащи и братя на дългото и рисковано пътешествие. Раздялата била тежка и много сълзи години наред са се проливали там, години наред. Така каменните грамади се сдобили със своето горчиво-иронично име – Сополивите камъни.
Коментарите са затворени.