В митовете и легендите по цялата земя се разказва за великаните. В някои от тях те са добрите и носят знанието. В други обаче са лошите и правят много бели. В България също се разказва за тях. Тук те се наричат капинчовци.
Но дали има археологически следи у нас от тези хора?
През 2004 г. в района на Ямбол са намерили 12 скелета на много високи хора. „По отношение на този невропол, с тези високи хора, през 2004 г. ние извършвахме едни спасителни археологически проучвания на една могила в близост до Ямбол – между веселиново и могила. За пръв път тогава попаднахме на гробове от т.нар. ямна култура“, разказва пред бТВ Стефан Бакърджиев, археолог и директор на археологическия музей в града.
3100 г. пр. Хр. Идва от степите у нас. С това население пристига и бронза като метал, както и конете и погребването под могила. Там бяха погребани общо 12 индивида от този период, предимно мъже, най-младият беше 16-18-годишен, най-възрастният – около 50. Това, което най-много ги отличаваше, беше тяхната височина – 198 см бе най-ниският, а 205-207 см – най-високият, като е тежал около 140-160 кг.
За сравнение хората, които са живели по това време и са населявали нашите земи, е било около 165 см. Те са изглеждали като великани за местното население. Те са били основно номади, ядели са месо, млека, храни, богати на калций и протеини и затова са били толкова грамадни.
Те са вярвали в безсмъртието. Доказателство за това са фактите, които са намерили около погребението им. Погребани са под могила, омазани с охра, в ембрионна поза, обърнати на изток. Искали са да са преродят. Като има данни и за човешко жертвоприношение на полуизгорена девойка. Най-вероятно това е било част от ритуал, с който могат да преминат в отвъдното и да се преродят.